Очаква се задълбочаване на социалните неравенства като следствие от влизането в сила на новите цени на електроенергията и топлоенергията. Това отчитат от Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ.
Като се има предвид влизането в сила от 1 юли на новите цени на тока и парното, както и на природния газ очертаната тенденция ще продължава да се задълбочава, ако доходите, особено на нискодоходните групи, не нарастват ускорено, посочи на пресконференция лидерът на синдиката Пламен Димитров.
По думите му увеличението на цените на тока и парното ще окажат пряко влияние за нарастването на издръжката на живота заради по-високите разходи за поддържане на жилището и по-високите сметки за ток, парно и вода.
Всяко поредно повишение на цените на енергоносителите, без адекватно нарастване на доходите, ще означава ново обедняване, предупреди още Пламен Димитров.
През 2017 година средното българско домакинство заделя 14,8% от всички разходи за покриване на битови сметки, след като през 2010 година разходът е от 14,3 на сто. В абсолютно изражение тези разходи средно на домакинство са нараснали с 11 на сто спрямо 2016 година и с 52% спрямо 2010 година.
Като цяло общият потребителски разход на домакинствата нараства спрямо 2010 година с 41,3 на сто средно на домакинство, следствие на нарастване на общия доход с 42,3 на сто за същия период, но за по-ускореното нарастване на цените на комуналните услуги принос имат и увеличените цени на услугите през този период с 14,1%.
От Института отбелязват и несъразмерните цени на енергията спрямо покупателната способност на доходите на българските домакинства. През последните десет години цената на електроенергията се е увеличила с близо 19%, а на топлоенергията с 15,5%, водоснабдяването с 33%.
През 2017 година индексите на ценовото равнище за електроенергия, газ и други горива в България достигат до 55,2% от средното равнище за ЕС. След нас се нарежда само Румъния с 52,8 на сто по данни на Евростат.
Нарастването на цените на енергоносителите водят и до ограничаване на потреблението на домакинствата, посочват още в анализа си от Института за синдикални и социални изследвания. Данни на Евростат сочат, че 36,5% от българските граждани през 2017 година нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли при средно за ЕС от 8,2 на сто.
От КНСБ предлагат промени в наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Предлага се месечният размер на енергийната помощ да се определя на база левовата равностойност на 530 квтч. електроенергия, от които 350 квтч. дневна и 180 квтч. нощна по осреднена крайна продажна цена на електроенергията за битов потребител към 31 октомври на текущата календарна година.
Според експертите от синдиката увеличението на целевата помощ за отопление през киловатчасовете е най-подходящият начин, по който новите цени на енергоносителите могат да се компенсират, тъй като служи за основа на изчисляване на енергийната помощ, независимо от вида отопление.