Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря една от най-мащабните сделки в България през последните години - за продажбата на активите на CEZ Group у нас. За това, че чешкият инвеститор иска да продава се заговори още през 2017 година, а в началото на тази година беше посочен изненадващ победител - "Инерком България".
И докато фокусът в последните месеци беше върху това ще успее ли малката българска компания да намери финансиране, за да финализира сделката, КЗК намери друго основание, за да блокира процедурата - опасност от господстващо положение на пазара за производство и доставка на електроенергия от фотоволтаични централи.
В решението на КЗК подробно е разгледан въпросът за дяловете на компаниите в този сектор, но информацията е засекретена с мотив търговска тайна.
От думите на собственика на "Инерком България" Гинка Върбакова още отпреди месеци обаче стана ясно, че компанията има шест фотоволтаични парка с мощност от около 23 мегавата, а ЧЕЗ България има един парк - "Фри Енерджи Проджект Орешец" (ФЕПО) с мощност около 5 мегавата. От КЗК посочват в решението си, че цялата мощност на фотоволтаиците в България е 1043 мегавата.
В аргументите на КЗК има много дефекти, коментира пред bTV енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него страните по делото ще обжалват това решение на регулатора (пред Върховния административен съд) и "предстоят много интересни сценарии" от тук нататък. Мартин Димитров обаче, който също участва в дискусията, смята, че обжалване няма да има.
Това също е един много интересен сценарий, защото в решението на КЗК е посочено, че двете компании са включили в договора помежду си клауза за изричното съгласие на регулатора за финализиране на сделката. Тук следва въпрос за съдбата на гаранциите, които "Инерком" е трябвало да внесе, за да участва в процедурата за покупката на ЧЕЗ България и дали българската фирма ще успее да си ги възстанови.
Вероятно това е подробно описано в договора, който обаче е между две търговски дружества и не е публично достъпен - за него съдим от публикации на медии и различни спекулации.
Не можем да изключим вероятността при това развитие на нещата "Инерком България" да се възползва от отсъждането на КЗК като "авариен изход" от сделката, която се превърна в скандална и вероятно би било трудно да се обвържат банки с висок рейтинг в нея.
Всъщност решението на регулатора поставя един много по-сериозен проблем - ако покупката от страна на малката "Инерком България" повдига проблем за създаване на монопол и господстващо положение на пазара, какво би се случило, ако голяма компания със сериозни активи в енергетиката поиска да купи ЧЕЗ България?
До този момент всички коментари по повод сделката бяха свързани с това ще може ли българският инвеститор да намери парите за сделката - около 340 млн. евро според информация на чешки медии, и ще може ли да се справи с предизвикателството да управлява най-голямата енергийна мрежа в България.
Затова и от опозицията нееднократно настояваха да има някакви критерии, подобни на тези, които държавата постави при раздържавяването на сектора преди десетилетие, а именно - енергийна компания с доказан опит, средства и кредитен рейтинг да придобие компанията, която управлява активи част от националната сигурност на страната.
Отговорът на объркания казус с ЧЕЗ България в този аспект може да даде компания, която досега не е работила в България. Но статистиката в последните месеци показва друга тенденция - инвеститорите бавно се изтеглят от страната, а нови все по-рядко идват.
Все пак в процедурата за продажбата обаче участват и други компании, ако съдим по публикации на медии в Чехия. Една от тях е индийската India Power, която е непозната у нас и може да отговори на критериите на КЗК за защита на пазара.
Вариант за бъдещето на ЧЕЗ България е и това, за което настояват от опозицията - държавата отново да придобие енергийната мрежа в Западна България. Заявките от управляващите на този момент не са еднозначни - през пролетта след брифинг в Министерския съвет стана ясно, че страната ще търси начин да влезе в сделката и дори Гинка Върбакова трябваше да сондира какви са настроенията в чешката компания за това.
По-късно обаче финансовият министър Владислав Горанов обясни, че държавата няма да се връща в ЧЕЗ България. За същото намекна и енергийният министър Теменужка Петкова в кулоарите на парламента вчера - стратегията за раздържавяване на сектора е изпълнена и нямаме намерение да се връщаме назад, обясни тя.
В крайна сметка за потребителите е важно дали доставките на електроенергия са сигурни, за което всички институции гарантират. Смяната на собствеността все повече изглежда политически проблем.
Свързани компании:
23:00 | 13.09.22 г.