Колко независим орган е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и нужна ли му е такава свобода се запитаха депутатите по време на дебатите за оставката на председателя ѝ Иван Иванов в Народното събрание. От коментарите в пленарната зала се оказа, че регулаторът е по-независим от съдебната власт и никой не може да го контролира.
Искането за предсрочното прекратяване на мандата на Иванов беше внесено от БСП. В мотивите си левите посочиха, че той не спазва последните промени в Закона за енергетиката, които касаят правото на проверка на сделка с над 20% от активите на енергийни дружества в страната. Левите визираха продажбата на ЧЕЗ България. Те внесоха в регулатора и искане с 200 хил. подписа за спиране на сделката.
По време на дискусията в пленарната зала обаче стане ясно, че на закрито заседание парламентарната подкомисия, която наблюдава дейността на КЕВР, са били разгледани последните промени и е било уточнено, че липсват критерии за прилагането им. Депутатите са решили да бъде направен правен анализ, за да се уточни как регулаторът ще прилага своите нови правомощия. В комисията участва депутатът от БСП Таско Ерменков.
Днес левите пък предложиха експертите на КЕВР сами да си изработят критериите за работа, с които да бъде спазено законодателството, и така да решат казуса.
Управляващите определиха искането като "безпрецедентен политически натиск" към независимия регулатор и посочиха, че от 2015 година нееднократно политици и експерти са заявавали, че Комисията работи добре. Писмени документи от ЕК също отбелязват независимостта на регулатора.
В крайна сметка при гласуването Иван Иванов запазва своето място начело на КЕВР, след като против искането на БСП се обявиха 125 депутати. "За" оставката му гласуваха 63-ма, а трима се въздържаха. Преди дебатите в пленарната зала подкрепа на председателя на КЕВР и работата на Комисията обявиха енергийни компании, браншови организации и работодателите в България.
Нужен ли ни е независим енергиен регулатор?
Нужен ли е независим, демократичен регулатор, ако той не спазва закона, попита по време на разискванията депутатът от БСП Атанас Костадинов. Според него критериите към работата на КЕВР трябва да бъдат високи, а Иван Иванов "върви срещу демократично завоюваните институции".
Жельо Бойчев (БСП) отбеляза, че КЕВР има достатъчно инструменти да се сезира по сделката за ЧЕЗ България и да провери обстоятелствата. От регулатора още преди месеци заявиха, че законът не им дава право да се намесят при смяна на собствеността, но без промяна в обстоятелствата по лицензионната дейност.
Бойчев припомни в пленарната зала, че новият купувач на активите на CEZ Group не отговаря на критериите, които постави държавата преди десетилетие, когато беше раздържавена дейността по доставка и пренос на електроенергия и допълни, че не трябва сами да снижаваме критериите.
Драгомир Стойнев (БСП) пък отхвърли обвиненията за натиск към работата на Комисията с думите, че искането на БСП е регулаторът да спазва закона, а не да го тълкува, и не се визира единствено сделката за ЧЕЗ България.
Делян Добрев (ГЕРБ) попита дали депутатът е подписал подписката, с която от БСП настояват КЕВР да спре сделката за активите на CEZ Group, заявявайки че това е пряк натиск срещу регулатора от страна на Стойнев. Депутатът от БСП обаче не даде конкретен отговор дали е подписал това искане.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че партията защитава интересите на потребителите, а не оказва натиск върху работата на енергийния регулатор. Според нея нито КЕВР, нито правителството си вършат работата в енергийния сектор. Тя посочи, че големите играчи в енергетиката са застанали зад ръководството на регулатора и това е натиск към работата на депутатите. Според нея и изпълнителната власт се опитват да прикрият сделката за ЧЕЗ България, зад която се крият частни интереси.
Според Делян Добрев в позициите си бизнесът и големите енергийни играчи защитават независимостта на КЕВР, а не личността на Иван Иванов, припомняйки тежката ситуация в бранша през 2015 година с 800 млн. лева тарифен дефицит.