Работодателите допълват условията за рестарт на АЕЦ "Белене"

Решението на Народното събрание за вдигане на мораториума върху проекта АЕЦ "Белене" трябва да стане при категоричното условие за пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

За това настояват предприемачи, представени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в становище до парламента.

Работодателските организации настояват за ясна и еднозначна декларация от страна на управляващите, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи, пише в писмото, изпратено от пресцентъра на АОБР.

Investor.bg припомня, че днес в парламентарната енергийна комисия депутатите ще разгледат и гласуват две предложения – на ГЕРБ и БСП за вдигане на мораториума върху проекта, а на 7 юни се очаква той да влезе в пленарна зала.

Народното събрание трябва да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно –  за продължаване на мораториума, се посочва в становището. 

Условията

Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност - това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Това са и условия, при които трябва да започнат самите преговори с потенциални инвеститори, заявяват в позицията си работодателите. 

Четирите организации от АОБР обаче не са доволни от това, че министър Петкова огласява само две изисквания за осъществяване на проекта АЕЦ "Белене" при "пазарни условия" – да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

От работодателските организации посочват, че не се чува за други три условия, които също категорично трябва да бъдат изключени и забравени и ги изброява: преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.

Според работодатетелите тези изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците –  корпоративни и физически лица.

Предложенията

Предприемачите дават и схема на един успешен сценарий за реализация по стъпки при евентуално рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“

Според тях държавата трябва да апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик.

Условие за рестарт е изготвянето на проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма. Така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта, надяват се в АОБР.

Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори –  стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), трябва да довърши изграждането на обекта АЕЦ "Белене", като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

"Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ "Белене" - воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти", посочват в позицията си работодателската организация.

Предприемачите предупреждават, че в публичното пространство се разпространява информация, която не отговаря на истината –  за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление, както и за липсата на алтернативи.

Изисквания

При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси.

Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи, е друго изискване, за което настояват в АОРБ.

В писмото до депутатите се посочва, че гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание трябва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне беше възложено на Министерството на енергетиката.

Историята

Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" беше въведен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ през 2012 г. Преди дни обаче лично премиерът Бойко Борисов се изказа в посока той да отпадне, а и министър Теменужка Петкова лансира проекта в рамките на участието си в международния форум "Атомекспо".

В началото на март месец тази година Народното събрание поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ "Белене" и какво ще е бъдещето на пасивите и активите на проекта.

Темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като Българската академия на науките излезе с доклад, поръчан от Българския енергиен холдинг доклад, за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.

БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), доколко е целесъобразно изграждането на нова ядрена централа.

Представянето на резюмето от доклада на БАН на 16 ноември миналата година стана в в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. В него се дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи.

През последните месеци енергийният министър акцентира върху проблемът с оборудването на ядрената централата, собственост на българската държава. Петкова  не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г.

Наскоро премиерът Бойко Борисов обяви идеята проектът "Белене" да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране