Има заявен интерес от няколко инвеститора - Framatom, която е част от холдинга на EDF, френската Areva и китайската CNNC, към втора ядрена централа у нас, съобщи в ефира на bTV енергийният министър Теменужка Петкова. По тази причина тя е оптимист, че процедурата за избирането на стратегически инвеститор ще бъде успешна.
През миналата седмица правителството внесе в Народното събрание доклад в три възможни варианта за изграждането на АЕЦ "Белене".
Първият от тях е да не се прави нищо с активите и пасивите на проекта, което означава загуба на 3 млрд. лева, вложени в него. Годишно разходите за поддържане на това оборудване са в размер на малко над 6 млн. лева. Този вариант крие риск и за декапитализация на Националната електрическа компания (НЕК) и съответно - заплаха за цялата енергийна система.
Вторият вариант предвижда продажба на оборудването. Теменужка Петкова обясни, че подобни опити вече са правени и е почти невъзможно да се случи. Това също ще е свързано със сериозни загуби, защото няма да може да бъде постигната платената цена за съоръженията.
Третата опция, разгледана от правителството, е строителство на АЕЦ "Белене". Няма как това да стане като държавен проект, защото НЕК няма нужните средства, а и още през 2004 година беше предвидено да се търси стратегически инвеститор, посочи още енергийният министър.
При изцяло частен проект за втора ядрена централа - ядреният риск остава за България и затова този вариант не е много удачен, посочи още енергийният министър. Най-оптималният вариант е държавата чрез НЕК да участва с апортна вноска на активите - материални и нематериални и да бъде привлечен стратегически инвеститор.
Това ще стане без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на енергията, а надеждата е, че апортната вноска ще даде поне блокираща квота на НЕК в проекта. Пред журналисти в края на миналата седмица енергийният министър каза, че тепърва ще бъде правена пазарна оценка на проекта, която ще даде информация с какъв дял ще можем да влезем в проекта.
Петкова обясни още, че вариантът АЕЦ "Пакш" 2 не е удачен за България, защото той предвижда целеви кредит от Русия, което означава ангажимент на държавата, което се отхвърля у нас.
Енергийният министър беше категорична, че ситуацията от 2012 година, когато предишното правителството на Бойко Борисов спря проекта, се е променила съществено. "Не трябва да пренебрегваме политиката на ЕК за големите горивни инсталации", каза тя.
Тя призова за трезва оценка за случващото се в сектора и допълни, че България обжалва решението за по-сериозните екологични норми за горивните централи и отделно подготвяме дерогация за българските въглищни централи, защото те произвеждат 40% от необходимата електроенергия у нас.