През декември 2014 година руският президент Владимир Путин заяви по време на своя визита в Анкара, че спира "Южен поток" и започва реализацията на аналогичен проект - "Турски поток".
След доста перипетии през май 2017 година без много фанфари започна строителството на първата тръба на газопровода, която трябва да стигне до турския бряг. За нея спорове и въпросителни няма - тя трябва да захрани директно турските потребители на "Газпром". Строителството напредва и вероятно още през тази година тръбата ще бъде завършена.
По план обаче проектът предвижда изграждане на две тръби - втората трябва да доставя руски природен газ за европейските клиенти на руския газов гигант. Именно за нея Русия очакваше "железобетонни" гаранции от Брюксел преди да започне да строи. Въпреки че няма сигнали от ЕС по казуса, нито разрешение от Турция за сухопътната част, "Газпром" вече започна да полага и втората тръба на "Турски поток" по дъното на Черно море.
И така официално размаха проекта пред двете държави от ЕС, които могат да осигурят пътя на газа за Европа - България и Гърция. Официално Москва не е назовала маршрута на втората тръба, достигайки границата с Турция, но води преговори и с българските, и с гръцките власти.
В официални съобщения на "Газпром" и Министерството на енергетиката на Русия се описват редица срещи с българския енергиен министър Теменужка Петкова и дори с премиера Бойко Борисов, както и с гръцкия енергиен министър Йоргос Статакис.
През октомври например руският енергиен министър Александър Новак и Статакис са обсъдили проекта "Посейдон" и "съвместната работа по организацията на южния маршрут на доставките на руски газ през Турция в Гърция, а след това и в Италия в рамките на проекта "Турски поток".
Подобни са темите и между ръководителя на "Газпром" и Новак с представителите на българската държава. Особено внимание на срещата между Теменужка Петкова и Алексей Милер през септември например е "доставката на руски природен газ в България и неговият транзит през територията на страната в контекста на реализацията на проекта "Турски поток".
На този етап плановете за втората тръба са не да се изгради мащабна инфраструктура в Европа, а да бъде модернизирана съществуваща мрежа и да се изградят някои липсващи на този етап връзки между страните от ЕС.
Реално Брюксел официално не е заел позиция по "Турски поток", но подкрепя идеята за газов хъб "Балкан". Неговата цел е именно да поеме потока на руския природен газ, идващ от Турция, и да разпределя доставките за Югоизточна Европа. По този начин страната ще бъде търговец, не транзитьор на газа и ще може да бъдат преодолени изисквания в Третия енергиен пакет.
Реализацията на този план дори е в действие - в момента се модернизира съществуващата връзка с Турция, която ще стане неизползваема след спирането на транзита през Украйна. С обръщането на потока обаче страната ни ще може да разполага с над 15 млрд. куб. метра годишно, които да продава в Европа. Друг е въпросът, че страната ни тепърва трябва да се учи как да търгува с природния газ.
Заради конфликти "Газпром" вече официално съобщи, че ще иска разтрогването на договорите за транзит с "Нафтогаз" предсрочно.
Подобна е идеята и за Гърция - ако страната бъде избрана да поеме руския природен газ от "Турски поток", това ще става през хъб на границата с Турция. Конкретика по тези планове все още няма. Но има и друга доста вероятна алтернатива, която ЕС не може да откаже - идващият от Турция руски газ да се включи в Трансадриатическия газопровод (TAP) и през територията на Албания да достигне до Италия.
Така европейската битка за "Турски поток" може да влезе и Италия. Италианската Edison също е част от плановете за газопровода "Посейдон", а "Газпром" поддържа интереса и по този проект с подписани споразумения за сътрудничество през лятото на миналата година.
И макар да заявява, че няма да използва природния газ като оръжие, а ще търси икономическата изгода, Русия в момента в състояние да поставя всякакви изисквания и на България, и на Гърция, а и на ЕС, защото реално Южна Европа, въпреки усилията, в момента все още е изолирана по отношение на енергийните доставки. И засега всичко зависи от Москва.