На три въпроса трябва да отговори временната комисия, която ще анализира продажбата на ЧЕЗ България, стана ясно на първото ѝ заседание. По предложение на Таско Ерменков (БСП) след едномесечния срок трябва да има отговор на въпросите кой купува активите на CEZ Group в България, как се финансира и как ще бъде върнат този заем.
В тази връзка в комисията ще могат да бъдат извикани и изслушани представители на Националната агенция за приходите, ДАНС, финансовото разузнаване, Комисията за енергийно и водно регулиране и т. н.
Пред журналисти след края на заседанието председателят на комисията Жельо Бойчев каза, че очаква в резултат от работата на комисията да бъдат променени процедурите в работата на регулаторите в този сектор. "Очевидно ще се наложат промени", поясни той.
По време на заседанието Валентин Николов (ГЕРБ) изтъкна, че комисията трябва да изяснени какъв е капацитетът за управление на "Инерком България", ще бъдат ли правени промени в оперативния мениджмънт и какъв е инвестиционният план за развитие на дружеството.
Депутатите бяха категорични, че е важно да получат информация за хода на арбитражното дело, което води CEZ Group срещу страната ни. Председателят Жельо Бойчев предложи в следващото заседание да бъдат поканени представители на Министерството на финансите и разговорите да бъдат засекретени. При това положение в залата могат да бъдат поканени и представители на секретните служби, които да изяснят дали тази сделка представлява заплаха за националната сигурност.
Бойчев посочи, че ще бъде изпратено и запитване до Министерския съвет за срещата с Гинка Върбакова, на която е взето решение за участие на държавата, както и до Агенцията за приватизация относно продажбата на активите през 2004 година.
Ще бъде отправен въпрос и към CEZ Group какви са били изискванията към кандидатите в тази сделка. Това беше поискано от Валентин Николов. Той допълни, че е важно да се чуе и мнението на надзора в компанията при вземането на решението, тоест да бъде поискано становище и от министъра на финансите на Чехия.
Заседанието започна със спор между депутатите, предизвикан от текст в правилника за работата, който предвижда, че решенията се взимат с мнозинство, а гласуването е лично. Димитър Лазаров (ГЕРБ) поиска редакционна промяна и депутатите да могат да делегират правото да гласуват на свои колеги, например, когато им се налага да напуснат заседанието по уважителни причини.
Рамадан Аталай (ДПС) обаче посочи, че с решение на Конституционния съд гласуването на депутатите е само лично. "Ако за този месец няма да намерим време да се съберем и да гласуваме, дайте да закриваме тази комисия", коментира той.
Лазаров отбеляза, че комисиите са помощни органи на парламента и гласуването в пленарната зала е важно.
Председателят на комисията Жельо Бойчев предложи спорната точка да отпадне, но депутатите да приемат, че да делегират правото си на глас ще имат право само народни представители, които са присъствали в началото на заседанието. При напускане те ще уведомяват председателя как ще гласуват при вземането на решение след изслушването на всички мнения.
Депутатите за кратко спориха и в кой ден да се провеждат заседанията на комисията. Практиката е временните комисии да заседават във вторник, отбеляза Лазаров. В другите дни се провеждат заседанията на редовните комисии и депутатите имат други ангажименти.
09:29 | 09.09.22 г.