Енергийната бедност е проблем, който засяга целия ЕС – около 50 млн. души в общността изпитват затруднения да отоплят или охладят дома си адекватно, или да платят сметките си за енергия. За да бъде решен този проблем, обаче е нужно първо да бъде дефиниран, каза пред БНР зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.
Той посочи, че се работи за изготвяне на единна дефиниция за проблема.
По данни на Евростат около 1/3 от българите изпитват проблем да покрият сметките си а енергия. 40% не отопляват адекватно жилището си, а 50% - не го охлаждат адекватно, показват още данните на статистиката. Към една част от тях се прилагат краткосрочни мерки – помощ за покриване на разходите. Нужни са обаче и дългосрочни мерки, коментира още Станков.
„Една дългосрочна мярка е инвестиция в енергийна ефективност, която ще намали необходимото количество енергия за отопление или охлаждане на едно жилище“, каза той и допълни, че държавата в момента насърчава преминаване на природен газ. По тази мярка се покриват около 30% от разходите за газификация.
По този начин се повишава и газификацията на българските домакинства, което не само сваля разходите за енергия, но е и в полза на чистотата на въздуха. Под 5% от българските домакинства обаче използват газ като източник за отопление.
В условията на либерализация на енергийния пазар ще бъдат прилагани и мерки за защита на уязвими потребители, не единствено към енергийно бедните потребители в страната, посочи още зам.-министърът на енергетиката. Това например са хора с тежки заболявания, чиито живот се поддържа от специална апаратура в домовете им.
Групите енергийно уязвими потребители бяха определени съвместно със Световната банка още през 2016 година. Те са включени в доклада с препоръки за отваряне на пазара, изготвен от институцията.
10:28 | 13.09.22 г.