ЕИБ би обмислила финансиране на АЕЦ "Белене", ако получи официално запитване

Европейската инвестициона банка (ЕИБ) би обмислила финансиране на проекта АЕЦ “Белене”, ако получи официално запитване от българското правителство. Това коментира пред БНР вицепрезидентът на банката Вазил Худак.

Той обаче подчерта, че институцията никога не е финансирала изграждането на нова ядрена централа, а само проекти, които подобряват състоянието на вече съществуващите мощности.

По думите на Худак АЕЦ “Белене” е голям и сложен проект с дълга история, а правителството търси начин да го съживи.

“От наша гледна точка, когато става дума за ядрени  мощности, ние винаги търсим възможности за подобряването на екологичните  стандарти или подобряването на сигурността на вече съществуващите централи. В  историята си ние никога не сме финансирали изграждането на нова ядрена  централа”, обясни той.

Худак обясни, че когато ЕИБ оценява проекти, се прави внимателно разглеждане на структурата на финансирането.

“Винаги търсим отговор на въпроса дали този проект може да възвърне инвестициите, направени по време на изграждането му. Ние настояваме  проектите, които финансираме, да имат добавена стойност - като позитивен ефект  върху околната среда, подобряване на бизнес средата там, където се осъществява  проекта. Най-общо казано, проектите трябва да имат социален и икономически ефект. Засега не сме получавали официално запитване от българското правителство за АЕЦ Белене. Ако получим такова, ще го обмислим", коментира още той.

Във връзка с отправените критики, че ЕИБ не финансира достатъчно проекти в Източна Европа, а насочва ресурсите си към по-богатите западноевропейски страни, Худак твърди, че има два начина за разглеждане на въпроса.

“Ако погледнем към броя на проектите и обема на финансиране като цяло, може да кажете, че 90% от парите са отишли в Западна Европа и само 10% в Източна Европа. Ако направим съпоставката като процент от БВП на страните, ще видим, че пропорцията е в полза на страните от Източна Европа”, посочва той.

Худак допълва, че независимо кой от тези начини бъде избран, факт е, че държавите от Източна Европа като цяло не осъществяват толкова много проекти. За това има редица причини, но според него държавите от региона все още не усвояват много грантове от еврофондовете. 

На въпрос как вижда работата на плана “Юнкер” в следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз (ЕС), Вазил Худак коментира, че планът е удължен до края на 2020 г., до края на бюджетния период.

“За следващата многогодишна финансова рамка ние вярваме,  че използването на средства от него ще бъде по-голямо и по-интензивно. Заради  Brexit може да няма толкова пари в бюджета. Следователно този път няма да има толкова голяма сума за традиционно финансиране - т.е. чрез безвъзмездни  субсидии, а ще има повече заеми и ресурс, който ще се използва повече от  веднъж. Независимо дали ще се нарича план "Юнкер", фонд за стратегически инвестиции или ще носи името на някой друг, акцентът ще бъде  върху финансовите инструменти", обясни още Худак.

Според него държавите от Западните Балкани трябва да се научат да развиват проекти. От своя страна, ЕИБ е фокусирана върху финансирането на проекти и е наясно, че в тези държави все още е нужна много техническа подкрепа.

“Имаме още много работа, за да научим местните компании и общини да пишат добри проекти, които да могат да получат финансиране от банките”, допълни той.

По думите му е изключително важно да се изпълнят няколко условия - политическа стабилност, уменията за писане на проекти и техническата помощ, за да има напредък. Според Худак особено важни са и международните проекти, най-вече транспортните коридори и цифровата инфраструктура. За всичко това пък е необходимо много добро регионално сътрудничество.