През миналата седмица българското правителство изрази интерес да участва в сделката за продажбата на активите на CEZ Group в България. В следващите дни обаче започнаха да излизат някои пречки пред осъществяването на това намерение.
Собственикът на "Инерком България" Гинка Върбакова вече е в Прага, за да уведоми чешката компания за желанието на българската държава да влезе в сделката. Според изявления на финансовия министър Владислав Горанов в договора между двете страни има клауза, забраняваща продажбата на "Инерком" за срок от пет години и това налага новите разговори.
Гинка Върбакова отказа да коментира тази информация пред bTV с думите, че няма право да обсъжда съдържанието на договора. Тя не потвърди и друга информация на медията, че спънка ще се окаже и арбитражното дело, което води CEZ Group срещу България заради това, че българското правителство не е осигурило устойчива инвестиционна среда.
Според неофициална информация става въпрос за 500 млн. евро и това ще затрудни преговорите с чешката компания за участието на държавата. В договора има клауза, според която CEZ Group ще разчита на сътрудничество с новия собственик, ако това се налага в хода на арбитражното дело. Искът беше подаден през 2015 година.
Гинка Върбакова беше категорична, че едва ли ще има решение по този казус до края на седмицата. Тя каза още, че се надява да успее да осигури финансирането на сделката.
Според Трайчо Трайков банката или банките, които ще дадат парите за покупката на "ЧЕЗ България", ще имат и други гаранции, освен активите на "Инерком България" и другите компании на Гинка Върбакова. За него участието на държавата в тази покупка е опасно, защото не е ясно в момента кой участва в нея. Той обаче е категоричен, че държавата трябва да "има поглед върху продажбата" по официален начин, а не чрез изтекла информация от хода на преговорите.
За спънки, но вече от европейско естество, разказа и проф. Атанас Тасев пред bTV. Според него влизането на държавата в сделката ще бъде нарушение на втория и третия либерализационен пакет за енергетиката. 33% е акционерно участие, но при дял от 34% вече има влияние върху решенията на компанията и според експерта това е нарушение на европейските директиви.
Тасев припомни още, че част от капитала на "ЧЕЗ България" се държи от малки собственици (български пенсионни дружества) и Гинка Върбакова първо трябва на тях да предложи дела си в компанията.
Експертът допълни още, че банката, или банките, които ще финансират сделката имат ключова роля сега - ако те отпуснат финансирането, всички съмнения за легитимността на сделката ще отпаднат. Пред банката стоят два риска - финансовите институции трябва да имат 120% покритие на кредита и репутационен риск.
Сделката около продажбата на "ЧЕЗ България" предизвика високо напрежение в политическите среди. Патриотите съобщиха за готвени законодателни промени, които да внесат в Народното събрание. Те предвиждат Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да има контрол върху продажбата на поне 20% от енергийни предприятия.
За готвените промени анонсира вицепремиерът Красимир Каракачанов. Днес вицепремиерът Валери Симеонов допълни пред БНТ, че по казуса не става въпрос за изкупуване на компанията от държавата, защото това би било "връщане към болшевизма". Според него държавната намеса може да се реализира чрез дял от 34% от дружеството (тоест блокираща квота при взимане на стратегически решения) или чрез "златна акция", какъвто е случаят с "Лукойл Нефтохим".
Междувременно по-късно днес пред Министерския съвет ще се проведе протест срещу сделката за "ЧЕЗ България", подкрепен и от БСП.
Темата за продажбата на ЧЕЗ България можете да следите тук
21:25 | 11.09.22 г.