Още от 2010 г. CEZ Group е търсила възможност да напусне българския пазар. Това стана ясно по време на изслушване по казуса в енергийната комисия към Народното събрание. От данните на Държавната агенция "Разузнаване" в периода 2010 година - 2012 година са водени преговори с руски холдинг с участие на "Газпром", както и американска компания. Те обаче са се отказали по финансови причини.
Тогава цената е била 240 млн. евро, но чехите са били готови да отстъпят до 200 млн. евро. Информацията на агенцията е, че ако сделка не е била сключена до края на 2017 година, купувач на активите е щяла да бъде Energo Pro.
Какво очаквате да се случи със сделката за активите на CEZ в България?
От ДАНС разкриха своята информация за CEZ Group и опитите да продават активи след 2014 годин.От думите на на председателя на агенцията Димитър Георгиев стана ясно, че тогава са обсъждани продажби на активите на руска компания, българо-австрийско дружество и турски инвеститор, както и продажбата на пакета акции през БФБ-София.
През 2017 година желаещи активите са вече други - Николай Вълканов, "Приста ойл", Христо Ковачки чрез "ТЕЦ "Бобовдол", чешката Energo Pro, румънската "Електрика", "Инерком" и две турски компании. Офертата на Ковачки е била първоначално 302 млн. евро, а по-късно увеличена до 360 млн. евро, сочи информацията на ДАНС. Офертата на "Инерком" пък е била за 290 млн. евро, а след това увеличена до над 300 млн. евро, съобщи още Георгиев.
В началото на заседанието депутатите приеха част от изслушването да бъде закрито за външни лица. По време на заседанието част от депутатите от БСП напуснаха залата, подразнени от коментар на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обвини левите, че защитават чужди интереси.
Пред депутатите представителят на купувача на ЧЕЗ България Гинка Върбакова определи случващото се като "безпрецедентна кампания" и посочи, че сделката е била политизирана. Според нея атаките са дошли от отпаднали кандидати, които искат да спечелят "по служебен път".
"Подценихме ролята на политическата интрига", каза още Върбакова по време на изказването си пред депутатите. По отношение на сключената сделка Гинка Върбакова беше категорична, че тя е обвързана със строги конфиденциални клаузи, а информацията за финансиране и участие на банки може да бъде предоставена, когато законите изискват това.
Тя беше категорична, че разговорите са водени в централата на CEZ Group в Прага по чешкото законодателство, а договорът е сключен по английското право. Собственикът на "Инерком" потвърди, че има желание да допусне държавата в тази сделка, но в договорът с чешката компания има клауза за дългосрочна забрана за смяна на собствеността. По тази причина и трябва да бъдат водени нови преговори дали CEZ Group ще допусне влизането на държавата в компанията.
Юлия Ненкова от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отбеляза, че все още няма нотификация за сделката. Тя даде информация каква е процедурата в регулатора, който проверява дали ще има концентрация и пречки за други конкуренти, които да пречат на други участници да навлязат на този пазар и каква промяна ще доведе промяната в собствеността на енергийния пазар.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов отново повтори, че регулаторът по закон няма правомощия да анализира сделката на този етап. КЕВР обаче има контрол върху дейността по отношение на как се изпълнява лиценза от фирмата. Иванов също посочи, че в регулатора не е постъпило искане за промяна на лиценз.
Председателят на енергийния регулатор даде за пример сделката от 2011 година, когато E.On продаде активите си в България на чешката Energo Pro. Това е станало без залог на активи и в цялост, при което КЕВР само е регистрирала смяна на собствеността.
Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), обясни, че контролът на институцията е само върху дружествата, които са публични - "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електроснабдяване". "Нямаме законови правомощия да извършваме предварителен надзор", каза той и допълни, че все пак институцията следи казуса.
Галя Димитрова от Националната агенция за приходите (НАП) съобщи, че се извършват проверки на "Инерком" и свързани с компанията лица. Тя припомни, че данъчните декларации за дейността през 2017 година се подават до края на март и очаква информацията от компанията.
Върбакова посочи още, че през 2017 година приходите на компаниите й, които определи като един от най-големите производители на електроенергия от соларни паркове, са в размер на 50 млн. лева, а активите им са на стойност 100 млн. лева.
Стоян Мавродиев беше категоричен пред депутатите, че Българската банка за развитие (ББР) не е дала гаранции, нито е кредитирала сделката за ЧЕЗ България. Той посочи, че банката не е имала контакт с CEZ Group, нито са издавани писма за намерение да рефинансира дълга на "ЧЕЗ Разпределение" към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
"Инерком" обаче се е обърнала към ББР с запитване дали банката може да поеме този кредит, отговорът е бил стандартен - че интерес има, но писмото не е "правно обвързващо". Последващо искане не е получено и банката не е анализирала сделката.
Според Мавродиев бордът на CEZ Group манипулира чешкия премиер с информацията за казуса, защото е трябвало да провери дали банките действително имат заявените намерения, каквато е добрата банкова практика. Той уточни, че ББР и CEZ Grou имат добри контакти от години.
Ръководителят на банката посочи още, че премиерът Бойко Борисов или друг член на правителството не са влияли върху дейността на банката по никакъв начин. Мавродиев обясни още, че кредит над 5 млн. лева се одобрява от Управителния съвет и Надзорния съвет на ББР.
Темата за собствеността и финансирането на сделката също беше повдигната в залата. Гинка Върбакова обясни, че не притежава офшорни компании. Тя посочи, че сделката ще бъде финансирана от международни банки, но не може да разкрие повече подробности, заради конфиденциалността на договора. Депутатът от БСП Славчо Велков обаче съобщи, че по негова информация сделката ще бъде финансирана с 94% заемни средства и само 6% - собствени средства.
От "Инерком" посочиха, че конфигурацията на финансирането още не може да бъде обявено. Финансовият консултант по сделката Валентин Захариев от "Мейн Кепитъл" уточни и някои аспекти от финансовото обезпечение на сделката.
Той поясни, че процедурата е стандартна при сключване на подобни сделки в световен мащаб - със собствен и привлечен капитал. Той каза, че обикновено банките искат между 20 и 30% собствен собствено финансиране, но не уточни какъв е вариантът при сделката за ЧЕЗ България. Захариев съобщи още, че активите на дружествата на ЧЕЗ България няма да бъдат залагани срещу заема, защото те са стратегически и по закон не могат да бъдат залог за заем.
"Инерком" ще осигури собствения капитал в сделката чрез парични средства, натрупани през годините и със заем, гарантиран с бъдещи парични потоци и активите на фирмата, поясни още финансовият консултант.
Председателят на БСП Корнелия Нинова също присъстваше на заседанието и заяви в изказване, че премиерът Борисов е излъгал в коментарите си за сделката. На първо място е имал информация за нея - от ДАНС и Агенция "Разузнаване", които са докладвали още преди години за намерението на чешката компания да напусне България. На второ място - нито една институция не проверява сделката, защото тя все още не е финализирана, посочи още лидерът на левите.
От ДАНС обаче посочиха, че имат четири информационни материала по сделката и нито една от тях не е изпратена на премиера Бойко Борисов. Информацията е изпращана към секретаря на Съвета за сигурност, Министерството на енергетиката и други институции. От Държавната агенция "Разузнаване" пък уточни, че няма информация до кого са изпращани докладите с информацията, с която разполагат. Тяхната информация е била споделяна с ДАНС.
*Актуализирано в 16,50 часа
Темата за ЧЕЗ България можете да следите тук
Свързани компании:
21:40 | 13.09.22 г.