Нова ядрена централа е напълно по силите на държавата, пише в анализ на ситуацията с проекта „Белене“, изготвен по поръчка на Българския атомен форум (Булатом). Според експертите годишните разходи за реализацията на проекта са в размер на около 2 млрд. евро, които могат да бъдат поети от държавния бюджет.
Друг вариант оборудването да бъде оползотворено от държавата е изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, но тогава трябва да бъдат предвидени и разходи за промяна на проекта.
Като цяло четири са вариантите пред страната за действие по отношение на АЕЦ „Белене“ - да не се строи, да се строи със 100% държавно участие или със 100% частно, както и в партньорство с инвеститор, пише в анализа.
Ликвидирането на проекта и превръщането на оборудването в скрап ще донесе около 1,5 млн. долара, което означава пълна загуба за държавата на всички направени разходи досега. Може да се потърси и продажба, но за целта е нужно участие и на Росатом.
По отношение на търсенето на инвеститор, който в сътрудничество с държавата да дострои централата, има доста предизвикателства и едно от най-важните е да бъде намерен инвеститор, който заслужава доверие. Този вариант беше пробван през 2008 година, припомнят от Булатом, но без успех. Припомняме, че тогава за инвеститор беше избрана германската RWE, която по-късно се отказа от проекта, сочейки липсата на финансиране и неизгодни условия за централата.
Според авторите на доклада при 100% частна реализация проектът трябва да бъде лицензиран отново. Освен това, макар и на пръв поглед държавата да не участва, тя също има водеща роля – за регулацията на пазарите, отработеното ядрено гориво и т.н.
В заключение препоръката е да се търси частен инвеститор, който да довърши проекта, а държавата в лицето на Националната електрическа компания (НЕК) да запази възможността за обратно изкупуване. Препоръчаният модел при това положение е АЕЦ „Акую“, тоест инвеститорът изгражда за своя сметка, притежава и експлоатира централата. От стратегическа гледна точка обаче най-добре би било проектът да се довърши от държавата, допълват още експертите.
100% продажба също е възможен вариант за проекта, но е по-сложен вариант. Потенциалните изпълнители са от Русия и Китай.
Енергийната мрежа и нова ядрена мощност
Булатом отчитат готовността на електроенергийната система да поеме още ядрени мощности, защото тя е подходяща за базово натоварване, а възобновяемите мощности като ПАВЕЦ "Чаира" може да се използват за баланс.
Нуждата от нови енергийни мощности в България
В доклада е отчетено разминаване по отношение на данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Европейската комисия (ЕК) за производствения капацитет на страната – съответно 12,7 гигавата и 10,9 гигавата. Повечето нови мощности използват възобновяеми източници – към 1,7 гигавата, тоест не предлагат непрекъсната надеждност, отчитат още експертите.
Затова и оценката им е, че през следващите десет години България ще има нужда от нови генериращи мощности, отчитайки и риска за предсрочно извеждане от експлоатация на въглищните централи и на фона на целите на ЕС за намаляване на вредните емисии.
За сравнение, в доклада на БАН нуждата от нови мощности е към 2035 г.