Докладът на БАН не дава окончателен отговор работещ проект ли е АЕЦ "Белене"

АЕЦ "Белене" е жизнесособен проект при средна борсова цена на електроенергията в региона от 84 евро за мегаватчас, сочи дългоочакваният доклад на Българската академия на науките (БАН) за бъдещето на проекта. Анализите на учените бяха представени на специална пресконференция днес, но те са базирани на много фактори и допускания и не дават окончателен отговор дали АЕЦ "Белене" е работещ проект.

Според допусканията цената на електроенергия на борсите в региона през 2040 година ще варира между 57 евро и 84 евро на мегаватчас. "В горните нива проектът е абсолютно жизнеспособен", заяви ръководителят на екипа проф. Александър Тасев. При най-ниската цена няма нито един вариант, при който централата може да изплати направените разходи. Срокът на възвръщаемост на инвестициите в допусканията на БАН е 20 години.

В презентацията си проф. Тасев уточни обаче, че нормираната цена на електроенергията на централата е в диапазона между 73 и 91 евро на мегаватчас за целия срок на проекта.

В моделите на БАН са заложени няколко изходни данни. Максималният размер на инвестиционните разходи е 10,5 млрд. евро, в които влизат всички направени до момента разходи, средствата за допълнителната инфраструктура, хранилище и ядреният риск.

Анализите са разработени при различна структура на собствения и привлечения капитал - основно при 30/70 и лихва за привлеченото финансиране до 4,5%.

На тази база са "разиграни" 90 варианта. Част от тях са жизнеспособни, но учените не уточниха колко точно, нито каква е най-ниската възможна цена на електроенергията на пазара, при който централата ще може да работи.

Предвижданията са, че строителството на централата ще започне през 2019 година и тя ще бъде въведена в експлоатация през 2028 година, когато средната борсова цена на електроенергията ще бъде 68 евро на мегаватчас.

"Жизнеспособността на проекта зависи от съотношението привлечен собствен капитал, а вътре разпределението на собствения капитал не влияе", коментира още проф. Тасев на въпрос при какво участие на държавата проектът е жизнеспособен. Учените все пак признават, че централата би получила по-добри условия за привлеченото финансиране, ако държавата участва в проекта.

Учените са вкарали в модела и схемата, по която ще се строи АЕЦ „Пакш“ в Унгария. При нея структурата на капитала е 80/20 привлечен и собствен капитал, като правителството получи държавен заем от Русия за строителството. Според доклада на БАН този вариант е приложим и за нашата централа и тя ще може да работи.

Докладът за АЕЦ "Белене" е част от по-задълбочена разработка на учените за развитието на електроенергийния сектор в България. Пълният вариант ще бъде предаден на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Частта за втората ядрена централа ще бъде използвана като база, за да бъде взето решение дали проектът да бъде реализиран въобще.

Енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че не бива да се прибързва с решението и уточни, че докладът ще бъде обсъден с депутатите и представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Изводите на БАН са, че към 2030-2040 година в България и региона ще има недостиг от 2000 мегавата базови мощности. Нужните "маневрени" мощности само за България са в диапазона 420 - 1650 мегавата. Анализите разглеждат различни сценарии на потребление, на изграждане на нови мощности в България и региона, изваждане на мощности от експлоатация и политиката на ЕС за декарбонизация на икономиката.

Допусканията на БАН са, че потреблението в региона ще расте, взети са предвид и различни сценарии на икономическо развитие на страната - базов с икономически растеж от 2,5% - 3% до 2040 година, умерен (3% - 4%) и оптимистичен (3,5% - 6%).

Турция е много сериозен фактор за потреблението в региона, показват още анализите на учените.

Идеята на управляващите досега е да извадят активите и пасивите на АЕЦ "Белене", които в момента са в структурата на Националната електрическа компания (НЕК), да се подготви приватизацията на проекта и да се намери стратегически инвеститор.

От БАН са категорични, че от правна гледна точка няма никакъв проблем за сформиране на проектно предприятие, но намирането на стратегически инвеститор би било много трудно. Учените са категорични, че държавата трябва да участва в това държавно строителство, за да има и по-добри финансови условия.

Най-лошият сценарий е нищо да не се прави с активите на централата и оборудването, което е произведено за площадката точно в Белене, да бъде продадено, посочиха още от Академията. Проектът има 5-8 години преднина пред други варианти за нова мощност.