Пазарният тест, на който Европейската комисия подложи предложенията на "Газпром" за премахване на доминиращото положение на пазара в Централна и Източна Европа, е повдигнал много въпроси, стана ясно от думите на комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер.
Малко по-рано тя анонсира значителна финансова санкция за интернет търсачката Google. Пресконференцията на комисаря беше предавана във видеосистемата на Европейската комисия.
"Има много неща, които искаме да обсъдим с "Газпром", преди да коментираме как ще продължи делото", заяви Вестагер пред журналистите в Брюксел. Тя обаче не се ангажира със срок, в който това може да стане и делото реално да приключи.
През март Европейската комисия съобщи, че е получила задоволителни предложения от руската газова компания, които премахват доминацията й на пазара в ЦИЕ. В страните в региона обаче нагласите са различни.
Полша например не се съгласи на предложението да не бъдат налагани финансови санкции за "Газпром" заради налаганите с години ограничения на пазара. Българската позиция пък е, че голяма част от предложенията на "Газпром" всъщност и в момента се прилагат. София възрази срещу някои от отстъпките, като например идеята чужди фирми да имат достъп до българската газопреносна мрежа, но не и български - до газовите мрежи в региона.
В предложенията на "Газпром" за България присъства и идея за промяна на входната точка на газа, но без повече подробности, срещу което страната ни също възразява.
До момента ЕК анализираше получените коментари от засегнатите държави - освен България в делото са замесени още Чехия, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония и Словакия. В края на май имаше среща между комисаря Вестагер и зам.-ръководителя на "Газпром" Александър Медведев.
На базата на събраните коментари и обсъждания със страните Европейската комисия ще вземе единно решение, което ще се отнася до всички държави, в които "Газпром" е извършила нарушенията, за които Брюксел я обвинява.
Ако ЕК промени подхода си и все пак се стигне до глоба, тя може да надхвърли 9 млрд. евро.