Само България е готова да прости на „Газпром“ за злоупотребите с господстващо положение на пазара в Централна и Източна Европа, пише руското издание „Коммерсант“ по повод края на пазарния тест, на който Европейската комисия (ЕК) подложи предложенията на руската компания.
В началото на март Брюксел съобщи, че приема ангажиментите на „Газпром“, чрез които се надява да бъдат премахнати изкривяванията на пазара. Засегнатите страни имаха седем седмици, за да преценят дали са удовлетворени от тези предложения и да дадат своето становище.
С приемането на предложението няма да има финансова санкция за „Газпром“.
Според „Коммерсант“ само България е склонна да приеме ангажиментите на „Газпром“, а Полша и Естония настояват за парични компенсации.
Българската позиция, одобрена от Министерския съвет преди дни, е че подкрепяме подхода на ЕК, макар и да имаме въпроси относно неясни моменти по руските ангажименти.
Въпреки тези възражения България изглежда е единствената, която не настоява за допълнителни санкции. Изданието посочва, че естонското правителство например е посочило, че предложението на „Газпром“ не е пропорционално на нарушението на руския гигант, което е довело до големи икономически загуби.
Източници на „Коммерсант“ твърдят, че подобни са нагласите и в Полша и Литва. Вероятно в Брюксел могат да обмислят и промяна на подхода при това положение.
Делото засяга още няколко държави, сред които Унгария и Чехия. Засега няма яснота какви са техните позиции по казуса.
Един от неясните моменти в предложението на „Газпром“ за България е промяната на входната точка на газа. След среща между Владимир Путин и ръководителя на „Газпром“ Алексей Милер, провела се вчера, може би се внася малко повече яснота.
От качената стенограма на разговора между двамата на сайта на Кремъл става ясно, че Милер уведомява руския президент за готовността за начало на строителството на морската част на „Турски поток“. „Трябва да започнем работата, а после да видим как ще се реализира проектът. Действайте“, отговаря Путин.