Кръстосаното субсидиране в енергетиката е мотивирано в основния нормативен акт, който регулира сектора – Закона за енергетиката. Това смята един от членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Светла Тодорова. Тя прави този коментар в закрито заседание, на което енергийният регулатор обсъжда новите цени на парното и тока, свързани с по-скъпия газ от 1 април.
В дискусията по темата от работната група на КЕВР уточняват, че с настоящото си ценово решение за цената на топлинната енергия се премахва кръстосаното субсидиране.
Тодорова обаче не се съгласява с това твърдение и посочва, че практиката всъщност е заложена в законодателството ни при определянето на преференциалните цени за производители.
Членът на КЕВР Александър Йорданов обаче не споделя това становище и посочи, че е възможно някоя разпоредба да позволява кроссубсидиране, но като цяло духът на закона го забранява.
„Комисията е длъжна при осъществяване на административната си дейност да го избягва в максимална степен“, казва той. Добавката за комбинираното производство, която получават топлинни централи, произвеждащи и електроенергия, няма за цел покриване на разходи по производството на топлинната енергия, а насърчаване на високоефективното производство, посочва още комисарят.
За него обаче кръстосано субсидиране е допустимо при цена на природния газ над 405 -410 лева за 1000 куб. метра. В момента цената на обществения доставчик „Булгаргаз“ е 363 лева за 1000 куб. метра без акцизи, ДДС и такса за преноса.
Въпреки протестите КЕВР повиши цената на топлоенергията с между 18 и 26%, в зависимост от топлофикацията. Решението влиза в сила на 7 април и е следствие от по-висoкaта цена на природния газ от намалото на април. Токът за крайния потребител се повишава с малко под 1%.