На 26 април 1986 година поредица от грешни действия, лошо съвпадение на обстоятелства и пропуски водят до една от най-тежките аварии в ядрената енергетика.
На този ден преди 31 години в четвъртия реактор на Чернобилската атомна електроцентрала "Ленин", разположена в близост до град Припят, се провежда учение за спиране на реактора в затруднени условия. Имитира се авария в електросистемата, при което служителите в централата трябва да спрат реактора ръчно.
По време на учението обаче сценарият се обърква и серия от експлозии разрушават блока. Оценката на Агенцията за ядрено замърсяване към ООН показва, че тестовете са преминали при сериозни нарушения на изискванията за безопасност - операторите са изключили системата за охлаждане, а реакторът е имал дефект, за който всъщност властите са знаели, но премълчали.
Така се стига до инцидента и мащабно ядрено замърсяване.10 дни в атмосферата се отделя радиоактивен йод и цезий, преди спасителните екипи да успеят да поставят защитен саркофаг и да ограничат изтичането на радиация.
По-голямата част от тежките частици падат върху инсталациите, но по-леките се разнасят от вятъра и попадат на територията на Беларус, а дни по-късно ядреният облак достига до Източна Европа и Скандинавския полуостров. Именно засечените увеличени нива на радиацията от страна на шведските власти разкриват инцидента.
Мълчанието, официалната линия, типична за съветските власти при всякакви проблеми, е оглушително. Властта предприма спешната евакуация на хората, живеещи в най-близкия до централата град Припят, 36 часа след инцидента.
Москва официално уведомява Международната агенция по атомна енергия, чието седалище е във Виена, за разрушения блок едва през август 1986 година, припомнят от ядрения регулатор на САЩ.
Властта в България следва същите разпоредби - с кратки съобщения управляващата БКП успокоява хората, че инцидентът не е сериозен и няма опасност за хората, докато ядреният облак преминаваше над страната ни.
През 1991 година, малко след разпада на СССР, властите в Украйна, Беларус и Русия се обръщат към Световната здравна организация (СЗО), за да оцени последиците от инцидента.
А те са безспорни за съдбата и здравето на милиони хора - не само на територията на засегнатите съветски републики, но и в Европа. От институцията отбелязват и друго - колко е важно бързата и адекватна информация да достигне до засегнатите хора и те да получат нужната помощ - и медицинска, и психологическа.
Всъщност аварията на ядрената централа в Украйна става причина за развитие на сектора - след повдигнатите редица въпроси за сигурността се разработва нов дизайн на ядрените мощности. Авариралият блок е от типа РМБК, използващ графит за охлаждане, но след инцидента се преминава към охлаждане с вода.
Вижте коментар по темата на Янко Янев, изпълнителен директор на Института за управление на ядрените знания NKMI, бивш ядрен инспектор в Международната агенция по атомна енергия IAEA, за Bloomberg TV Bulgaria:
09:07 | 14.09.22 г.