Министрите и правителствата не могат да влияят на цените на природния газ и да се месят в ценообразуването. Така служебният енергиен министър Николай Павлов отговори на призивите да се вземат мерки срещу шоковото поскъпване на суровината от началото на април с близо 30%, което дръпна нагоре и други цени в енергетиката.
На въпрос дали ще накара „Булгаргаз“ да внесе ново предложение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както призоваха от ГЕРБ, Павлов каза, че не познава директор, който би внесъл предложение за цена, по-ниска от доставната.
По думите му цената е увеличена толкова, защото от регулатора не е било прието предишното предложение за ръст от 13,53% за четвъртото тримесечие на 2016 г.
То бе внесено именно от Павлов, когато беше директор на „Булгаргаз“. По думите му в резултат за първото тримесечие на 2017 г. доставчикът има 40 млн. лв. загуба само от продажбата на природен газ.
„Булгаргаз“ няма резерви към настоящия момент, ако имаше такива, КЕВР щеше да ги намери, подчерта той.
36,6 млн. лева е печалбата на газовия доставчик за миналата година и това е най-добрата му година, каза министърът. По думите му тя идва от признаване на обезценката на природния газ в Чирен и от продажбата на вземания от топлофикационни дружества.
Очаква се компанията да изплати около 17 млн. лева дивидент на Българския енергиен холдинг.
„В миналото, през 2010-2014 г. вследствие на небалансирани решения на регулатора дружеството е декапитализирано в размер на 189 млн. лв. Тези средства са покрити от БЕХ, това са държавни пари, тоест дружеството по един или друг начин е било източено с тези средства“, посочи Павлов. Той каза още, че ако „Булгаргаз“ не разполага с ликвидни средства, не може да осигури газ за есенно-зимния сезон.
Павлов подчерта, че средната продажна цена за Европа на „Газпром експорт“ за миналата година е била 167 долара, а за България – с близо 10 долара по-ниска.
08:58 | 13.09.22 г.