По време на пленарната сесия на Европейския парламент през миналата седмица депутатите приеха с голямо мнозинство (483 гласа "за" срещу 100 "против" и 37 "въздържали се") резолюция, призоваваща страните от ЕС да забранят проучванията и добива на петрол в Арктика.
Целта е опазването на екосистемата в региона, където ефектите за околната среда са едни от най-видимите – температурата на въздуха расте два пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света.
Оказа се, че тази резолюция може да има сериозен ефект във всяка държава от общността, включително и България, защото в нея присъства и настояването държавите от ЕС да „забранят субсидиите за изкопаеми горива, които намаляват цената на производството на енергия от изкопаеми горива“.
Очакванията на ЕП са, че с тази забрана ще бъде възпряна експлоатацията и използването на изкопаеми горива в Арктика.
От КНСБ коментираха, че субсидиите за въгледобива в България са спрени от близо 10 години и цената им се определя на база, отчитаща пазарни фактори. Цената на въглищата се регламентира от Министерството на енергетиката.
И ако в тази част записаното не ни засяга, то в текста на ЕП е записано още и следното:
„Като се има предвид, че климатичното замърсяване в Арктика се дължи предимно на оператори от Азия, Северна Америка и Европа, така че мерките за намаляване на емисиите в ЕС играят важна роля за справяне с изменението на климата в Арктика“.
В момента темата за емисиите от изкопаемите горива, особено за въглищата, е доста чувствителна за минната индустрия в България. Според бранша в Брюксел се обсъждат прекалено амбициозни екологични норми, които ще поставят под сериозно изпитание икономиката – под заплаха са 150 хил. работни места, както и българската енергетика, защото въглищните централи осигуряват към 40% от електроенергията в микса.
Разискваните цели ще се окажат непостижими за инсталациите, работещи с въглища от Маришкия басейн, смятат представителите на индустрията. Това стана причина за обединението на българските депутати в Европейския парламент. В обща декларация те призоваха за по-гъвкаво отношение на европейските институции по отношение на целите за емисиите в Европа.
Подкрепата и за резолюцията на ЕП за Арктика обаче показва едно – българските политици често забравят да четат ситния текст в документите на европейските институции. Пример даде и президентът Румен Радев. Защото подобни декларации, дори и незаконодателни, показват позиция, а разминаването в позициите обикновено кара тезите ни да олекват.