Има възможност "Газпром" да предяви претенции за цената на газа в арбитражен съд, смята енергийният експерт Васко Начев. Пред журналисти той уточни, че причината е спирането на проекта "Южен поток".
През 2012 г. българското правителство успя да договори намаляване на цената на природния газ с 20%, което беше обвързано с реализацията на проекта за газопровод. По-късно обаче работата по него беше замразена и това дава възможност на руската компания да си потърси разликата в цената.
Именно по тази причина в предложението на "Газпром" пред Европейската комисия за премахване на изкривяването на газовия пазар в Централна и Източна Европа присъства и нелогичният за някои експерти ангажимент да не бъдат търсени компенсации от България за прекратяването на "Южен поток".
До този момент от "Газпром" не са подали официално заявление до България за спиране на "Южен поток". Проектът беше прекратен от руския президент Владимир Путин по време на визита в Анкара през декември 2014 г.
Тогава той изненадващо за мнозина обяви, че работата по "Южен поток" се спира за сметка на наследника - "Турски поток". Оттогава обаче Русия, макар и фактически прекратила проекта, не е подавала официално заявление за това до своите партньори, включително и до България.
Темата за "Южен поток" беше разисквана и по време на кръгла маса за бъдещето на големите енергийни проекти - "Южен поток", АЕЦ "Белене" и "Бургас - Александруполис". Експертите бяха категорични, че те са политически мотивирани и няма икономическа възможност за тяхната реализация.
По време на дискусията Васко Начев коментира някои от пречките пред "Южен поток". На първо място това е липсата на пазар, смята той. Това е и пречка пред развитието на Южния газов коридор, защото целта на всички подобни проекти е да доставят газ за един от най-развитите пазари в региона - италианския, а той е пренаситен.
"Европа нервничи от липсата на гъвкавост, не от присъствието на "Газпром", смята още експертът.
Той определи още като изгодни за България и другите ангажименти, които поема "Газпром" пред ЕК и касаещи развитието на газовия пазар в региона. Клаузата, която позволява препродажба на газ на трети страни, например, е нужна на фона на очакваните 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан след 2019 г.