Предложенията за нови рестрикции на въглищните инсталации имат за цел да позволят навлизането на новите технологии, без те да се конкурират със старите мощности, посочват в позиция екологичните организации "Грийнпийс България" и "За Земята".
Според еколозите новите правила са били обсъдени през 2015 година и реакцията на България срещу тях е закъсняла.
Преди дни стана ясно, че въглищната индустрия в България ще бъде поставена пред сериозни изпитания заради нови, значително по-ниски лимити на замърсявания с живак, азотни окиси и серен диоксид от въглищни инсталации. Това ще се отрази особено тежко на предприятията в Маришкия басейн - Мини Марица Изток и термичните централи.
Лимитите ще бъдат дискутирани в Брюксел през април, а стремежът на българската страна ще бъде да се потърси отлагането им, коментираха засегнатите страни по време на кръгла маса, организирана от Българската минно-геоложка камара.
Еколозите разкритикуваха липсата на разчети колко би струвала модернизацията на централите и мините във връзка с готвените промени. По време на дискусията обаче от ТЕЦ "Марица Изток" 2 посочиха, че използваните въглища са с високо съдържание на сяра и няма техническа възможност предлаганите нива на сероочистка да бъдат постигнати.
Енергийният сектор в България се поддържа "замръзнал в 80-те години на 20 век", опасяват се от "Грийнпийс България" и "За Земята". Според тях липсва визия за модерно развитие, което е губеща стратегия.
Препоръката на еколозите е бързо преминаване към План Б, а именно - сегашните ТЕЦ-ове да преминат на производство на газ, при това не като базови, а като върхови мощности - за покриване на пиковото потребление.
По отношение на мините, част от разкривките трябва да останат, за да бъде покриван студеният резерв. Мините обаче трябва да бъдат затворени, а работните места ще бъдат запазени заради дейностите по рекултивацията, смятат природозащитниците.
17:43 | 12.09.22 г.