Парламентарната бюджетна комисия прие на второ четене законопроекта, по силата на който „Национална електрическа компания" ЕАД ще заплати на руската компания „Атомстройекспорт” поръчаното от България и изработено оборудване за АЕЦ „Белене”.
Заедно с лихвите, които се начисляват всеки ден, България ще дължи до края на годината 646 млн. евро за първия и втория реактор на неосъществената втора атомна централа, пише в мотивите към проекта, внесен от Министерския съвет.
Целта на проекта е да бъдат осигурени финансови средства на НЕК за заплащане на присъдените суми по арбитражното дело във връзка с проекта „Белене“. Според проекта НЕК няма да заплаща лихви за ползваната помощ и не предоставя обезпечения. След като Законопроектът за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК мине през пленарна зала, България ще поиска нотификация от Европейската комисия за предоставянето на държавната помощ.
Междувременно сумата ще нарасне, тъй като тя е определена към датата на арбитражното решение от средата на юни 2016 г.
Към този момент е бил завършен първият реактор за централата и 90% от втория, така че, за да бъде завършен проектът, ще има допълнителни разходи, стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова по време на заседанието.
Комисията отхвърли предложението на социалистите в проекта изрично да бъде записана сумата от 1,2 млрд. лв. и срок от 15 г., в който НЕК да върне средствата. Според Румен Гечев от БСП в противен случай депутатите гласуват „празен чек за милиарди”. „Къде по света се взема заем без срокове”, попита социалистът.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) му отговори, че проектът на Министерския съвет не е празен чек, защото главницата и лихвите, определени от арбитража, са ясни. А нотификацията ще бъде пратена на Еврокомисията заедно със закона (в който действително не пише конкретна сума – бел. ред.) и решението на арбитража.
Не мина и предложението на Мартин Димитров и Петър Славов в заглавието на закона да пише, че се изплащат направени „необосновани разходи” по проекта „Белене”.
Мнозинството отхвърли и предложението на Патриотичния фронт в проекта да влезе текст, че изплащането на дължимите суми ще стане при условие оборудването да бъде предадено заедно с „цялостната техническа и проектна документация на съоръженията, като се поеме и неотменим и безусловен ангажимент за осигуряване на авторски и технически надзор” от страна на руската компания в бъдеще.
„При липса на ангажимент за авторски и технически надзор България ще бъде в положение на зависимост при бъдещите си решения”, заяви Емил Димитров (ПФ).
„Ние не купуваме оборудване, а плащаме по арбитражно решение”, подчерта неколкократно Менда Стоянова.
Тя обясни, че арбитражното решение не е съдебно, съдържа търговска тайна и няма да бъде внесено в деловодството на парламента, но депутатите при желание ще могат да се запознаят „на място” с него и да пазят поверителната информация.
Теменужка Петкова разясни, че през 2012 г. е имало седем инспекции на НЕК в руските заводи и експертите са приели изработения първи реактор. След старта на арбитражното дело инспекциите са били прекратени и българските експерти не са виждали какво е изработено от втория реактор.
Енергийното министерство е пратило две писма до „Атомстройекспорт” с искане да бъдат предоставени сертификати и да бъде определена дата за проверка на модулите за втория реактор, но те са останали до днес без отговор. Министърът обаче след разговор с ръководството на „Росатом” получила уверение, че ще бъде определена дата за инспекция на място.
Междувременно България иска от арбитража по-прецизно определяне на лихвите и конкретен ред за разплащането и за приемането на оборудването.
Кабинетът предложи държавна помощ за НЕК заради дълга по АЕЦ "Белене“ миналата седмица. Още същия ден законопроектът беше одобрен от две парламентарни комисии и скоростно влезе в пленарна зала.
Парламентът разреши държавната помощ, като одобри на първо четене внесения от кабинета Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Националната електрическа компания" ЕАД (НЕК). В проекта не е посочена точна сума, но е записано, че тя ще е равна на дължимото от НЕК към "Атомстройекспорт" по решението на международния арбитраж в Женева. В мотивите се уточнява, че сумата с лихвите към днешна дата е над 628 млн. евро.