2016 година за българската енергетика минава под знака на либерализацията. Формално процесът започна още през 2007 година, когато големите стопански потребители бяха изведени от регулирания пазар и започнаха да купуват ток след договаряне с производителите.
От 1 април 2016 година обаче и битовите домакинства вече могат да се ориентират към свободния пазар. За тях няма спънки след изработването на т.нар. „стандартизирани товарови профили“ (СТП) и така дори потребители без електромер с почасов отчет могат да се възползват от свободния пазар.
На този етап ЕРП-тата са категорични, че СТП си вършат работата и няма необходимост от спешна промяна в профилите на домакинствата. Все пак те се използват едва от четири месеца и не може да бъде изключена ревизия след около година, с която да се добавят нови профили или да се прецизират сегашните.
В допълнение от началото на годината заработи и енергийната борса, която трябва да е важен индикатор как се развиват пазарите и как се движат цените на електроенергията.
Как точно ще се случи пълното отваряне на енергийния пазар у нас обаче все още не е ясно, защото се чака публичното представяне на пътната карта и модела, разработени с помощта на Световната банка. Едно е сигурно – процесът на пълната либерализация приключва с окончателното изчезване на регулирания пазар. И тогава всички битови потребители ще трябва да имат своя доставчик на електрическа енергия.
Опитът в различните държави от Европа сочи, че отварянето на енергийния пазар върви с различна скорост. Макар и още да не е публичен, според запознати с доклада на Световната банка, очакванията са у нас процесът да приключи в рамките на около пет години. Дотогава ще има хибриден модел – с домакинства на свободния пазар и на регулирания пазар.
Какво обаче може да мотивира излизането на битовия абонат на свободния пазар още преди това да стане задължително? От електроснабдителните дружества са категорични – по-добри условия и изгодната цена. На този етап търговците на ток не обръщат сериозно внимание на домакинствата заради тяхното ниско и понякога непредвидимо потребление, а и заради по-високите административни разходи по обслужването им.
Електроснабдителните дружества обаче добре познават своите клиенти и именно на базата на своя опит те могат да предложат добри условия за бита. Затова не е изненада, че дружествата предприемат стъпки да се превърнат от крайни снабдители в търговци на електроенергия на бъдещия свободен пазар.
EVN България например кандидатства и очаква лиценз за търговия с енергия от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Енерго – Про пък разработи платформа за сключване на договори за доставка онлайн, в които се предлагат разработени продукти за клиенти, които отразяват спецификата в потреблението им.
ЧЕЗ България, която вече има лиценз за търговия с електроенергия, също е в процес на разработване на пакети за предлаганите услуги, които да удовлетворяват бъдещите клиенти на ЧЕЗ Електро като търговец. Най-вероятно те ще бъдат готови през есента, коментира ръководителят на „Регулаторни дейности“ в дружеството Зорница Генова. Те ще привлекат клиентите с „конкурентно предимство“, което всеки търговец търси за своите клиенти, категорична е тя.
Дружеството ще се опита да привлече клиенти не само от Западна България, където оперира като краен доставчик. Лятото е лежерен сезон, призна и Илина Стефанова, ръководител на отдел „Енергийна политика и околна среда“ в EVN България пред Investor.bg. Но и от април досега не се наблюдават настроения сред битовите потребители за излизане на свободния пазар. През есента обаче нагласите може и да се променят.
Едно от обясненията за бавното движение на домакинствата към свободния пазар е, че на регулирания пазар те все още получават по-ниска цена за електроенергията.
Сред основните причини е кръстосаното субсидиране, което е налице на регулирания пазар – по-ниската цена за бита се покрива от по-висока цена за малките стопански потребители, които все още са в този пазарен сегмент. В допълнение и цената на нощната тарифа не се определя пазарно – тя е по-ниска, отколкото тази, на която електроснабдителните дружества я изкупуват от Националната енергийна компания (НЕК).
С последното си ценово решение обаче КЕВР започна да премахва кроссубсидирането и така и домакинствата скоро ще получат своя стимул да излязат на свободния пазар.
Процесът на либерализация върви нормално и няма сътресения, коментират от ЧЕЗ България. Пълна яснота на процесите може да има едва след разработването на модела на свободния пазар, а дотогава електроснабдителните дружества вече се подготвят да отговорят на нуждите на своите сегашни и бъдещи клиенти. Защото конкуренцията е най-хубавото нещо, което може да се случи на пазара, но и клиентите трябва да бъдат защитени от злоупотреби.
06:45 | 14.09.22 г.