Защитата на уязвимите потребители е един от ключовите моменти при либерализицията на електроенергийния пазар. Заявките досега са, че най-бедните хора, или хората с увреждания, трябва да бъдат защитени в първите етапи на отварянето на пазара, тоест преди да бъдат регулирани процесите, когато може и да се очакват и шокови изменения на цената на електроенергията.
В опит да се намери решение на проблема беше създадена работна група, в която участваха експерти от енергийното и от социалното министерство, както и от Европейската комисия.
Работната група предложи модел, който беше официално презентиран от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Според него към досегашната система за енергийни помощи, които се изплащат през зимата за отопление, ще бъде добавено и подпомагане за електроенергия, което ще бъде целогодишно.
Така, с новите критерии, към около 250 - 260 хил. домакинства, които сега годишно получават енергийни помощи, ще бъдат добавени още около 250 хил. домакинства. Обхватът на хората, които имат нужда от енергийна подкрепа вече ще достигне 1,1 млн. души или 14% от населението.
Към "енергийно бедните" днес ще бъдат добавени още и хора с увреждания или семейства на деца с увреждания, както и самотно живеещи пенсионери над 70 години, чиито доход е до линията на бедността. Това ще наложи намирането на още 50 млн. лева годишно към отпусканите досега 90 млн. лева.
Енергийната подкрепа ще се изразява в по-ниска цена за първите 100 киловатчаса електроенергия или 150 киловатчаса за домакинствата без централна топлофикация. От презентацията на енергийното министерство обаче не става ясно откъде ще дойдат средствата за това подпомагане.
Според анализаторите от Института за енергиен мениджмънт вариантите са два - през цената на тока, тоест с увеличаване на добавката "Задължения към обществото" (социална тарифа), или със средства от бюджета (социално подпомагане).
Иванка Диловска изчисли, че при вариант "социална тарифа" увеличението на добавката ще бъде с около 2 лева за мегаватчас. С новото ценово решение енергийният регулатор намали тази такса от почти 37 лева на 35,77 лева за мегаватчас.
Промяната в правилата за енергийно подпомагане ще обособи три групи потребители на енергийния пазар - 86% от домакинствата ще бъдат "донори" на средства за подпомагане, 7% ще получават и помощ за отопление, и за компенсиране на цената на тока и около 7% - само помощи за електроенергия. На базата на цените днес от Института са изчислили, че облекчението в цената на уязвимите домакинства ще бъде към 8 лева на месец за тези с централно топлоподаване и 12 лева - за тези без. Експертите обаче изразиха някои съмнения относно новата схема.
На първо място това е трудността в идентифицирането. Електроразпределителните дружества ще трябва да създадат бази данни с домакинствата, които имат право на подкрепа. За да бъде справедливо, техните електромери трябва да бъдат отчитани на 1-во число, за да може да бъде определено дали са потребили 100/150 киловатчаса на месец, за които ще получат и по-ниската цена. Не е ясно и как тези хора ще бъдат компенсирани за заплахата, която крие свободния пазар, ако те са избрали друг доставчик, посочи още Диловска.
Според нея голяма част от тези проблеми могат да бъдат решени, ако вместо да се създаде новата, все още неразработена схема, се разшири обхватът на системата на помощи за отопление, съществуваща сега. Основание за това е фактът, че рисковият сезон за България е по-скоро зимата, а не лятото. Проучвания на Института сочат, че в по-малките населени места например летните сметки за електричество са средно около 6 лева на месец. Това означава, че уязвими потребители в тези региони няма да могат да се възползват от предоставяната подкрепа, а през зимата тя може да се окаже недостатъчна.
Диловска беше категорична, че разширяването на сегашната схема например с увеличаване на подоходния критерий до линията на бедността ще коства приблизително същите разходи - около 50 млн. лева. Тя обаче допълни, че обхватът ще е по-малък - около 180 хил. домакинства, а не 250 хил., каквито са изчисленията на правителството.
Така обаче ще бъдат избегнати усложненията и хаоса, както и допълнителните разходи в системата, които от Института за енергиен мениджмънт очакват при въвеждането на новата схема за подпомагане.
"Въпрос на сметки, на избор на правилната концепция", категорична беше Иванка Диловска.
Обхватът може да бъде разширен и с плавно намаляване на помощите. Например хората, които в момента получават енергийни помощи да получат 100% от предвидените средства за подпомагане, а след това размерът им стъпаловидно да намалява, в зависимост от дохода на домакинствата. Такава схема би била по-справедлива, защото ще "изчисти" рязката разлика между хората, получаващи доходи до "линията на бедността", които ще подлежат на подпомагане и на тези, с няколко лева отгоре, защото те не само няма да получат помощ, а и ще трябва да финансират схемата за енергийно подпомагане.
От Института посочиха още едно основание за разширяването на сегашната схема за енергийна подкрепа - тя е под формата на социално подпомагане, тоест със средства от бюджета и няма да доведе до увеличаване на добавката "Задължения към обществото". В Западна Европа дебатът се води именно в насока за облекчаване на натиска върху добавките към цената на тока. В последните години те формират все по-голям дял от сметките, защото разходите за електроенертия растат по-бавно. Добавките отразяват определени политики на властите. Идеята е цената на тока да бъде "изчистена от политика", а добавките да се покриват със средства от бюджета. Въпреки сериозния дебат в тази насока, подобна практика обаче не е въведена никъде, признават експертите.
20:49 | 13.09.22 г.