Затварянето на ТЕЦ Варна се оказва едно от сериозните предизвикателства пред управлението на електроенергийната мрежа, призна Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По време на своята презентация в рамките на международната ядрена конференция Булатом той посочи какви са основните затруднения в работата на оператора.
Един от сериозните удари за системата е спирането на шесте блока на ТЕЦ Варна, защото това е наложило пренасянето на товара от региона към Маришкия басейн. По подобен начин се отразява и закриванито на първите четири блока в АЕЦ Козлодуй.
ТЕЦ Варна затвори врати на 1 януари 2015 година тъй като не изпълнява екологичните изисквания на ЕС. Собственикът ЧЕЗ България потърси съдействието на правителството, за да извърши нужната модернизация, но до споразумение в тази насока така и не се стигна.
Енергийната компания коментира, че е вложила 600 млн. евро за покупката и инвестиции в централата, но почти няма възвръщаемост на тези средства. По тази причина и не можа да осигури инвестицията за екологизация на мощностите.
Венцислав Захов коментира и другите проблеми при диспечетирането на енергийната мрежа у нас. През последните години товарът се измества към големите градове, а и има и сезонно потребление - насочено към курортите. На фона на тези товари липсва денонощното промишлено потребление и това се вижда от големите разлики между минималното и максималното натоварване в различните части на денонощието.
По тази причина и инвестициите в нови електропроводи са от същестмено значение, посочи още Захов. Той припочни, че при аварийната обстановка през зимата на 2015 година, са били прекъснати електропроводи и страната е била "на косъм" да разтоварва блоковете на АЕЦ Козлодуй, тъй като са били прекъснати всички съществуващи пътища на електроенергията.
Като цяло мрежата в страната е в състояние да поеме вътрешното потребление и да обезпечи транзита, въпреки трудностите, категоричен е експертът. Той припомни, България е традиционен износител на електроенергия. През 2015 година ТЕЦ-овете на лигнитни въглища са държали най-голям дял в производството на електроенергия - малко над 44%, следва АЕЦ Козлодуй с 31,2% и секторът на възобновяеми източници със 17,8%, показват още данните на ЕСО.