Четири положителни тенденции в сферата на висшето образование в България показват резултатите от „Рейтинговата система на висшите училища в България за 2020 година“, която беше представена днес.
Наблюдава се рационализиране на структурата на българското висше образование - тя все повече се доближава до потребностите на пазара на труда, показват данните от Рейтинговата система през последното десетилетие. Същевременно се регистрира и голямо увеличаване на броя научни публикации на българските висши училища. Нараства и делът на чуждестранните студенти в страната. Увеличава се броят на завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, и остават да работят в страната.
„Резултатите от Рейтинговата система през последните години ясно посочват, че масовизацията в търсенето на висше образование е приключила. Ключови фактори стават репутацията и качеството на обучението“, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на десетото ѝ издание, цитиран от МОН.
Рейтинговата система регистрира устойчива тенденция за увеличаване броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването. Данните показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година.
Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ през 2020 година се обучават над 28 000 студенти (близо 13% от всички студенти в страната).
Общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 година е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 г., показва още рейтингът. В 16 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления - „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 г. и „Администрация и управление“ със спад от 45%.
В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях ръстът е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).
През 2020 г. професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната. Първите пет за 2020 година са: „Икономика“ (30 916 действащи студенти), „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316).
През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти. В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като най-голям е делът им в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ - над 69%.
Увеличава се броят на чуждестранните студенти в България – от около 4% през 2013 г. до близо 8% през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).
През 2020 година Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 г. са се обучавали близо 3400 студенти.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“.
Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 г. при нива от 1297 лева през миналата година и от 867 лева през 2014 година.
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“.
Данните в Рейтинговата система показват и почти двойно повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни.
Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели като учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор за обучение, което предлагат висшите училища в България.
10:53 | 14.09.22 г.