Кризата с разпространението на коронавируса показа много слабости в сферата на образованието в Европейския съюз, сочи годишният преглед на сектора, изготвен от Европейската комисия.
Над 95 млн. учащи и 8 млн. преподаватели на всички образователни нива в Европа бяха засегнати от наложените блокади през пролетта. Тогава за броени дни държавите трябваше да организират дистанционно обучение.
Не всички държави успяха да се справят и в Словения например само 2% от учениците не бяха обхванати в образователния процес, но в Италия този процент достигна 48 на сто.
Причините са основно липсата на устройства, слаба интернет връзка (или липсата й), както и сложна ситуация в домовете. Много правителства решиха част от проблема, предоставяйки на учениците таблети или лаптопи.
Но някои липси трудно могат да бъдат бързо покрити - дигиталните умения. Оказа се, че по-малко от половината учители в общността имат застъпени ИКТ умения в техния план за обучение или допълнителни курсове.
Изненадващо, но и част от децата, смятани за "дигитално поколение" се оказаха неподготвени за дистанционното обучение. Ситуацията показа, че израстването сред различни дигитални устройства не дава нужните знания и умения.
На качеството на образованието в условията на затворени училища влияние оказва и липсата на физичесия контакт със съучениците и учителите, показват още данните от наблюдението.
Прегледът показва, че като цяло държавите, които са напреднали в дигитално отношение, въвеждането на дистанционното обучение е било по-лесно. Това е ясно забележимо в Дания, Естония и Финландия. Но в Естония например 80% от учителите са преминали курсове за придобиване на дигитални умения в периода 2016 - 2020 година. Те са били финансирани с европейски средства.
Всъщност част от европейските фондове може да бъде използвана за повишаване на капацитета на учителите и системата. Пример за това е не само Естония. Хърватия също използва пари от Европейския социален фонд (ESF) за реализиране на проекта e-Schools.
Ранно обучение
Докладът на ЕК акцентира и върху някои други проблеми на образованието в Европа. Един от тях е обхватът на ранното училищно обучение. Страните от общността все още не могат да постигнат целта за участие на 95% от децата над 4 години в системата на образование. Към края на 2018 година този дял е 94,8%, но държавите не са направили прогрес в постигането на заложената цел.
Най-малък е делът на децата над 4 години в образователната система в Гърция (75,2%), Хърватия (81%) и Словакия (82,2%). Докладът отчита усилията на България за повишаване на броя на децата, обхванати от системата, чрез въвеждането на задължителното предучилищно образование за 4-годишните. У нас в системата са обхванати 82,4% от децата над 4 години.
Проблемът за участие в ранното обучение се отнася до голяма степен за проблемни семейства, деца на мигранти и ромското малцинство.
През 2019 година все още не е постигната и целта за намаляване на ранното напускане на системата. Данните показват, че 10,2% от учениците напускат училище преди края на образователния процес, като този процент варира много между отделните държави - от 3% в Хърватия, до 17,3% в Испания. Прави впечатление, че момчетата по-често напускат училище - 11,9%, спрямо 8,4% от момичетата.
Базови умения
През последните години учениците в ЕС не са подобрили своите умения и 22,4% имат проблем с математиката, 21,7% по отношение на четене с разбиране и 21,6% - в областта на науката. Данните са от последния PISA тест, провел се през 2018 година. Или над 1/5 от учениците в ЕС нямат достатъчно базови умения.
Само 4 държави в общността успяват да покрият целта за до 15% ученици със слабо представяне на изпита - Естония (10,2%), Дания (14,6%), Полша (14,7%) и Финландия (15%).
На обратния полюс са Румъния (46,6%), България (44%) и Кипър (36,9%).
Качеството на образованието
До голяма степен качеството на образованието е функция основно от качеството на преподавателите. В повечето държави от общността учителите са по-възрастни. В Естония, Унгария, Португалия и Италия повече от половината учители са на възраст от 50 години.
Нещо повече - липсва вяра на учителите в това, което вършат. Проучване на TALIS показва, че само 18% от учителите в ЕС смятат, че тяхната професия е ценна за обществото.
В някои държави започнаха мерки за привличане на млади хора с умения към учителската професия. Една от тях е повишаване на заплатата, предприето от България, Чехия, Естония, Хърватия, Унгария, Литва и Словакия. В други се появяват все повече курсове за допълнителна квалификация на учигелите.
02:54 | 12.09.22 г.