Какво донесе на света Бретън-Уудската система?

През юли 1944 г., или преди точно 70 години, редица експерти от богатите страни се събират на конференция в курортното градче Бретън Ууд в американския щат Ню Хемпшир, за да обсъдят следвоенната световна финансова система. В резултат на това се ражда т. нар. Бретън-Уудска система, която доведе след себе си до създаването на две международни организации – Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), а освен това и определя системата на фиксираните валутни курсове, които съществуваха преди 70-те години на миналия век.

Сред основните мотиви на историческата конференцията са хаосът на финансовата система в периода между двете световни войни (1918-1939 г.), сривът на Златния стандарт, Голямата депресия и възхода на протекционизма.

Американският финансов министър Хенри Моргентау посочва, че срещата трябва да "победи икономическото зло – девалвацията, с цел да се увеличи конкурентоспособността и да се разрушат пречките пред търговията, които се разпространяват преди войната". Конференцията също така разрешава някои сериозни трансатлантически различия.

Интелектуалният лидер на срещата е британският икономист Джон Мейнард Кейнс, а финансовата власт е в ръцете на Хари Декстър Уайт, който представлява американския президент Рузвелт, пише британското списание The Economist.

Напрежението около запазването на фиксирания валутен курс се оказва неустойчива тежест за някои страни в миналото, особено когато търговското им салдо е в дефицит. Новосъздаденият МВФ трябва да се справя с този проблем, възползвайки се от статута си на международен кредитор в случаите на извънредни ситуации.

Уайт, като представляващ страната на кредитора, иска да регулира всички разходи, които да паднат върху раменете на длъжника. Кейнс от своя страна настоява и кредиторите да носят някаква финансова отговорност. Британецът също така предлага клирингов механизъм на международния платежен баланс, основан не на долара, а на нова валута, наречена "банкор".

По ирония на съдбата днес Америка е нетен длъжник и административните наследници на Хари Декстър Уайт призовават кредиторите да бъдат отговорни в регулирането в случай на неуравновесени търговски баланс.

Съгласно Бретън-Уудската система всички валути са с фиксиран курс към долара, а доларът от своя страна – към златото. Валутните движения са строго ограничени, за да се избегне спекулата. Благодарение на тази система в продължение на две десетилетия светът се радва на бърз икономически растеж и липса на каквито и да е сериозни финансови кризи.

В края на краищата обаче системата показва неспособността си да се справи с нарастващата икономическа мощ на Германия и Япония, както и с нежеланието на САЩ да коригират своите вътрешни икономически политики, свързани със златото. В резултат президентът Никсън премахва връзката на долара със златото през 1971 г., а системата на фиксираните валутни курсове се срива.

МВФ и СБ оцеляват и все още функционират, но всяка една от тези организации разполага с армия от критици, и то не само заради факта, че те доминират в богатите страни. МВФ е критикуван за това, че кредитите му са отпуснати при строги условия, които се съсредоточават главно върху намаляване на разходите. Същевременно твърде малко внимание се обръща на благосъстоянието на бедните.

СБ от своя страна, която основно осигурява заеми на развиващите се страни, е критикувана за това, че не обръща достатъчно внимание на социални и екологични проекти, финансирани от страните.

В тази връзка трудно е да повярваме, че някоя от тези организации ще оцелее през следващите 70 години, ако дейността ѝ въобще не зачита нарастващата мощ на развиващите се страни, особено Китай.