Мъжът с големите обувки

В Германия се смята за необичайно, ако даден предприемач е успешен и същевременно религиозен. Хайнц-Хорст Дайхман обаче е пример за такъв бизнесмен. Той живее според строгите християнски принципи и успява да се издигне до един от най-богатите германци благодарение на концепцията да продава евтини обувки. Предприемачът от град Есен, който създава една от най-важните семейни фирми в Германия, почина миналия четвъртък на 88 години, пише Die Welt в свой обзор.

Всъщност Хайнц-Хорст Дайхман не е имал намерение да навлиза в бизнеса с обувки. Въпреки че той е син на търговец на обувки от Есен, който е основал търговската си компания още през 1913 г., Дайхман предпочита след войната да завърши училище и да следва медицина и теология. Младият мъж става ортопед и работи няколко години като лекар.

Фирмата на починалия още през 1940 г. баща е била ръководена първоначално от общност на наследниците. Но семейната традиция все пак привлича Дайхман и той поема семейния бизнес в началото на 1956 г. С него начело започва една необичайна история на успеха. Дайхман става най-големият търговец на дребно на обувки в Германия и пазарен лидер в Европа.

Въвеждането на германската марка през 1948 г. е началната искра за експанзията на империята Deichmann. „Имахме само няколко чифта обувки в магазина, веднага ги изкупиха. С получените пари се преместих в Пфалц, където поръчах нови обувки. Така се задвижи бизнесът“, казва пред Die Welt приживе предприемачът.

Дълго време обаче обущарският бизнес е само допълнително занимание за Дайхман, защото до 1956 г. той всекидневно оперира в клиника в Дюселдорф. По пътя от болницата всеки ден взима от фабрика за хартия опаковките за обувките си. 

Едва през 1956 г. предприемачът се концентира напълно върху бизнеса с обувки. През 1974 г. Deichmann вече има 100 магазина. Тогава в Швейцария бизнесменът купува веригата магазини за обувки Dosenbach и с това поставя началото на международното си развитие. 

През миналата година едноименната компания е продала 165 млн. чифта обувки и отчита приходи от около 4,6 млрд. евро. Империята Deichmann сега се простира в 22 страни в Европа, включително в България, и стига чак до Америка. В 3500 клона работят около 35 000 служители. Списание Manager Magazin оценява активите на семейството през 2013 г. на около 3,6 млрд. евро.

Мотото на Deichmann звучи доста просто, но Дайхман успява да направи от просто звучащия принцип истински успех. „Добри обувки за широката публика на много разумни цени". Това бързо носи на предприемчивия бизнесмен прозвището "Aldi на обувките", което и в тесния смисъл на думите е много подходящо сравнение, защото и успешните основатели на Aldi Карл и Тео Албрехт са от Есен.

Дайхман постига успеха си, като премества производството си в Азия, където заплатите са ниски. Но този бизнес принцип докара на предприемача и силна критика. Появиха се спекулации, че е наемал хора в Азия при нечовешки условия. Тази атака го е наранила, казва той и прави всичко възможно, за да я опровергае. И твърди, че водещият принцип за него винаги е бил „компанията да служи на хората".

Всяка форма на експлоатация не би пасвала на християнските принципи на живот на този човек, който, подобно на баща си, стриктно спазва евангелското вероучение и предава своите вярвания и на сина си Хайнрих, който ръководи компанията от 1999 г. насам.

Мъжът със снежнобяла коса позволява понякога на журналистите да се докоснат до вътрешния му свят. Така например той казва пред списание Bunte, че една от целите му е „да не допусне Германия да потъне в безбожие". Подобно на братята Албрехт и семейство Дайхман предпочита да действа на принципа на мълчанието, когато става въпрос за финансовите данни на компанията. За бизнеса се оповестяват само най-необходимите данни, но печалбата остава тайна.

Счита се обаче за сигурно, че компанията е изключително печеливша и че работи без значителни банкови заеми. За разлика от основателите на Aldi милиардерът Хайнц-Хорст Дайхман никога не е криел своята социална ангажираност.

Освен компанията той изгражда с цената на милиони евро благотворителната институция Wortundtat, която днес се грижи за около 200 000 нуждаещи се в Индия, Танзания, Молдова, Гърция, а дори и в Германия. „Той изтъргува успешно своето благочестие", пише друг германски вестник за предприемача, който сам публикува книга, илюстрираща неговите социални дела.

Негово е и изречението: „Бог няма да ме пита накрая колко обувки съм продал, а дали съм живял като истински християнин". Вероятно затова той дава на своя персонал широки социални ползи. Deichmann твърди, че компанията никога не е съкращавала служители по оперативни причини.