С приближаването на датата 1 януари 2020 г. се увеличават предизвикателствата за морския бизнес и най-вече пред всички собствениците на кораби - дали ще бъдат в състояние да отговорят на новите правила за ограничаване замърсяването на въздуха от морския транспорт.
Това беше и един от акцентите на провелия се неотдавна във Варна международен морски форум.
Една от тези промени е в правилото за серни окиси и прахови частици към конвенцията MARPOL, обясни за в. „Черно море” Венета Георгиева, главен инспектор в дирекция „Морска администрация – Варна“.
Още през октомври 2016 г. в рамките на 70-ата сесия на Комитета по опазване на морската среда на IMO са приети поправки, с които от 1 януари 2020 г. се въвежда по-строг глобален лимит за максимално допустимо съдържание на сяра в корабните горива.
Целта е да се ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве. Установено е, че хората в населените места в близост до морски пристанища или до райони на интензивен морски трафик са застрашени от хронични белодробни заболявания.
Ето защо, както в анекс на MARPOL, така и в Директива 2016/802 на ЕС (т. нар. сярна директива), са заложени ограничения по отношение съдържанието на сяра в корабните горива.
Въвеждането на новия глобален лимит за сяра от 0,5% тегловни проценти (m/m) се оказа сериозно предизвикателство за морската индустрия и стана обект на противоречиви дискусии в IMO през последните години. Няма спорове за необходимостта от защита на човешкото здраве и опазването чистотата на въздуха. Разгорещените дебати са провокирани само от заложения срок – 1 януари 2020 г., каза Венета Георгиева.
Основателни се оказват опасенията на морския бизнес, че за оставащото кратко време ще бъде трудно да се осигурят подходящи нискосернисти корабни горива на световния пазар. Над 60% от добивания петрол е с високо съдържание на сяра и рафинериите все още търсят подходящи технически решения за „изчистване“.
Голяма е вероятността да се полезните качества на горивата и това да наложи включването на различни добавки (подобрители). А това на практика ще оскъпи горивата и превозите по море.
Има варианти и такива вече се прилагат, каза главният инспектор от „Морска администрация - Варна”. За най- масово приложима се спряга опцията за нискосернисти корабни горива. Други възможности са т. нар. алтернативни методи – употреба на биогорива, метанол, втечнен природен газ. Или на системи за очистване на изходящите изгорели газове (скрубери) - сложни системи, чиято цена, а и поддръжка, никак не са безобидни.
Предизвикателствата пред морския бизнес обаче не се изчерпват с новия глобален лимит за сяра. Една от последните промени в анекс на MARPOL (също приета на 70-ата сесия на Комитета по опазване на морската среда на IMO) е свързана с мониторинга на емисиите на въглероден двуокис от морския транспорт.
Промените са в сила от 1 март 2018 г. Ново изискване налага събирането и докладването на определени данни от корабите (над 5000 БТ) с цел наблюдение на емитираните количества въглероден двуокис.
И тук е другата важна дата – 31 декември 2018 г., която е краен срок за разработването за всеки кораб на специфичен за него план за мониторинг на емисиите от въглероден двуокис. През следващата година ще бъде осъществен първият мониторингов период.
Със сигурност тенденцията в международното законотворчество е към все по-строги правила, насочени към опазването на околната среда, категорична е Венета Георгиева.
В. „Черно море” припомня за необичайната операция по море на Интерпол „30 дни в морето” през октомври т. г. За пръв път в историята на международната полицейска организация бяха търсени нарушения, водещи до замърсяване на морската среда или въздуха от кораби.