Проектът Black Sea MAP с откритите серия корабокрушения постави България на картата на морските изследвания. Малко и изключително редки са подобен тип находки, и те не могат да бъдат намерени на други места, каза на пресконференция днес директорът на Центъра за подводна археология в Созопол д-р Калин Димитров, цитиран от БТА.
По думите му причината за това е в условията на Черно море, които запазват останките и така тук находката е самият кораб, а не само части от товара, както е на други места.
Участници в пресконференцията бяха директорът на центъра за морска археология в Саутхемптън проф. Джон Адамс, директорът на НАИМ-БАН доц. Людмил Вагалински и доц. Крум Бъчваров от университета в Кънектикът.
Около 65 корабокрушения от античността до най-ново време са открити при работата на екипа между 2015 и 2017 г. В последните три години международен екип от археолози и други изследователи на морето проучваха дъното на Черно море, за да разберат повече за промените в морското ниво след последния ледников период. С помощта на най-модерни технологии, използвани досега само за индустриални цели, проектът Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea MAP) е изследвал над 2000 квадратни метра от морското дъно.
Най-старинните плавателни съдове, намерени от експедицията, са от античността - единият е най-вероятно от времето на гръцката колонизация от четвърти век преди н.е., а другият е от римското присъствие по нашите земи от около I - II в. н.е.
Проф. Джон Адамс посочи, че са взети сондажни проби, които учените наричат ядки, и те са били изследвани в Университета Саутхемптън. Сред откритията са вулканични материали от два периода. Има вулканично изригване от преди 22 500 години, както и по-късно от 3500 години. Според учения второто изригване е предизвикало срива на минойската цивилизация. Не очаквахме да намерим информация за изригването толкова далеч на север, коментира Адамс.
Според направените проучвания има доказателства че нивото на Черно море е било със 110 метра по-ниско отколкото е в момента и данните показват постепенно качване на нивото. В изследването не са намерени доказателства за катастрофално заливане на Черно море, според учените.
Доц. Людмил Вагалински посочи, че има идея да се създаде музей на Черно море, в който да може да се представи с компютърни технологии, виртуална реалност и артефакти историята на морето.