Климатичните промени през последните 15 г. са довели до сериозно увеличаване на щетите в лозарството. Това съобщиха експерти на кръгла маса в Икономическия университет във Варна, посветена на устойчивото развитие на сектора, пише вестник „Труд“.
„У нас има над 660 000 дка лозови масиви. Екстремни природни явления засягат все повече територии и за по-дълго време. Докато преди последствията от една градушка се преодоляваха за година-две, сега минават 4-5 г.“, обясни проф.
Венелин Ройчев от катедра „Лозарство“ в Аграрния университет в Пловдив.
Според него най-уязвими са кооперациите и дребните лозари, които нямат възможност да завършат цикъла до производство на вино. „Те продават продукцията си на ръба на загубата, затова младите хора нямат интерес да гледат лозя.
Радостното е, че на мода се връщат местните сортове, които са аклиматизирани и харесвани от потребителите“.
Според колегата му доц. Ангел Иванов качествата на тазгодишната гроздова реколта са много добри, но няма регион в страната, който да е останал незасегнат от порои и градушки. Необичайните зимните студове също са бич за насажденията.
Най-устойчивите сортове – каберне совиньон, червен мискет и ркацители, измръзват при -16 градуса, а традиционните български памид, мавруд и гъмза не издържат и толкова.
Затова експерти от цяла Европа работят по създаването на студоустойчиви сортове грозде. Вече са факт такива кръстоски с американска и амурска лоза, които почти не се пръскат с химически препарати. Плодът им обаче е по-кисел и тепърва трябва да се работи по усъвършенстването му, поясни доц. Иванов.
Заради подобни дефекти у нас не се ползва нито един от над 30 устойчиви сортове грозде, създадени през последните 60 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен. В Украйна обаче хиляди декари са засадени с наши хибридни лози, посочиха експертите.