Рибарите с малки лодки (под 12 метра) да се обединят в организация, която да насърчава дребномащабния риболов – това обсъдиха участници в работна група по европроект, който обхваща България и Румъния. Членството в новото сдружение ще даде възможност на рибарите пряко да участват във вземането на решения, заяви за в. „Черно море” Димитър Димитров, юридически експерт по морско право.
Наскоро във Варна се проведе среща на участниците в проекта, в която участваха над 40 представители на неправителствения сектор от бранша в България и Румъния, от рибарските агенции и агроминистерствата на двете страни.
Десет сдружения на дребномащабния риболов има регистрирани в момента в България, като много от тях се водят повече на книга. Дребните рибари у нас наброяват 2767 души. 1790 са активните риболовни съдове под 12 метра. А големите кораби (над 12 метра) са около 100. Дори да има по 5 души екипаж на всеки от тях, ангажираните в едромащабния риболов са под една трета от общия брой на дребните рибари.
Според Димитър Димитров риболовната регулация в общността е изключително сложна. В Брюксел обаче разбират, че по-добре е да бъдат спасени 100 рибари с малки лодки, отколкото пет големи кораба, допълни експертът.
Признава се, че дребномащабният риболов е този, който осигурява високо равнище на заетост и е не само социално, но и екологично устойчива форма на риболов.
В цялата общност са регистрирани 500 хил. риболовни кораба, а дребномащабният флот наброява над 12 млн. И едните, и другите осигуряват по 30 млн. тона годишен улов за пазара. Корабите, за да постигнат това количество, изразходват 37 млн. т гориво, а дребните рибари - само 5 млн. т. Големите кораби изхвърлят 8 - 20 млн. тона излишен улов годишно в морето, което по принцип е забранено, а дребният риболов - незначително малко.
Уловът, събран от всички дребни рибари, на практика формира голяма част от суровината за рибопреработвателните предприятия.
22:17 | 09.09.22 г.