Ще има ли строежи в Карадере?

Общият устройствен план (ОУП) на Бяла ще бъде изработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заяви пред БНТ кметът на общината Анастас Трендафилов.

Припомняме, че преди месец беше проведен пореден протест на екозащитници срещу застрояването на дивите плажове, включително и Карадере.

„Ще бъдат предприети всички законосъобразни действия, така че плажът да не бъде застроен“, обеща пред природозащитни организации министърът на регионалното развитие  Лиляна Павлова.

Според Димитър Коцев, представител на инициативата „Да спасим Карадере“, е планирано незаконно още преди години зад плажа да има улици и застрояване. Това е гласувано  през 2005 г. от общинските съветници – да бъдат урбанизирани 1 500 дка зад плажа, според Националната телевизия.  Там обаче междувременно са обявени зони от Натура 2000.

При обсъждането на проекта през 2004 г. общинските съветници са били информирани от представител на РИОСВ, че нарушават закона и че е трябвало да внесат плана там. През 2014 г. държавата, в лицето на екоминистерството, се заема със случая.  Съдът се произнася, че е било задължително да се направи екооценка, но заради изтеклия срок за обжалване съдът не може да отмени решението.

Така само общината може да поправи устройствения си план. Цялото крайбрежие е предвидено за застрояване, включително територията зад Карадере, каза Коцев.

Кметът на Бяла Анастас Трендафилов заяви, че в местността Карадере се намира най-хубавият плаж на територията на община Бяла. Територията не е урбанизирана, няма действащи строителни разрешения.

В момента процедурата по изготвяне на ОУП се движи от МРРБ. Министерството прави това за всички черноморски общини без влезли в сила общи устройствени планове, допълни той.

„На всички е ясно, че това е територия, която с оглед природните дадености предполага развитие на туризма. На практика хиляди хора ходят с палатки, каравани и кемпери при отсъствието на всякаква инфраструктура. Движат се по черен път, няма канализация и водопроводи, няма елементарни хигиенни условия. Въпреки това там някои хора пребивават със седмици и месеци“, каза той.

Рисковете са големи както за здравето, така и за живота им. При проливен дъжд до там не може да стигне Бърза помощ, обясни кметът.

„И сега там има туризъм. Ясно е, че тази територия трябва да получи развитие, да се извършва туристическа дейност, като се търси оптимален баланс между изграждането на инфраструктура и запазването на околната среда. Това е становището на общината. Природата трябва да се запазва и да носи ползи, най-вече икономически“, смята градоначалникът.

Експерт от общината обясни, че действително къмпингуващите си събират боклука, но общината го извозва, което струва десетки хиляди лева и за това кметството не получава приходи от такса смет. „Туризъм без инфраструктура никъде по света няма. В Европа не се поощрява такъв вид туризъм“, каза кметът и декларира, че в общината няма да бъде допуснато презастрояване.

Трябва да бъде разработен ОУП, за да се определи общата структура на територията. Така ще имаме цялостно развитие, а не на парче, заяви Дияна Агностева, зам.-областен управител на Варна. Тя посочи, че областната администрация подкрепя исканията за изграждането на инфраструктура, търсенето на начини за увеличаване на приходите в общината и привличането на евросредства.

„Плаж не може да бъде застрояван. Той е публична държавна собственост и ОУП просто не го засяга. Говорим за териториите, които са около плажа“, каза кметът. Той отрече да има инвеститорски интерес към Карадере. По думите му засега само един инвеститор в общината иска да изгради къмпинг на 160 дка, но „процедурата е точно толкова тежка, колкото и за изграждането на небостъргач“.

Резултатите от проучване на „Галъп интернешънъл“  показват автоматична подкрепа за всякакви мерки за съхраняване на Черноморското крайбрежие и природата, каза пред БНТ социологът Първан Симеонов. „Българите отдавна живеят със съзнанието, че Черноморието подлежи на спасяване, а според мнозинството по-нататъшното застрояване там е недопустимо“, допълни той. 

Станислав Стоянов от „Алфа рисърч“ обаче изтъкна, че 40 – 50% от хората не биха приели свободно да се влиза в защитени територии и да се къмпингува. „Очевидно хората се интересуват от къмпинги, но културното отношение към околната среда е въпрос и на инфраструктура“, смята той.