През последните години интересът към гмуркането и подводните разходки у нас все повече нараства. В България идват чужди туристи, които искат да разгледат потъналите в наши териториални води кораби. Отделно, все повече българи карат курсове и вземат сертификати за леководолази.
За състоянието на този отрасъл на туризма и перспективите пред него разказва пред БТА Орлин Цанев, инструктор във водолазен център във Варна. По негова инициатива през 2011 г. бившият правителствен самолет Ту-154 от епохата на Тодор Живков беше потопен в Черно море, на около 700 метра от брега в курорта "Св. Св. Константин и Елена".
В България вече има много центрове, които обучават водолази, при това инструкторите са професионалисти и са много добри, разказва Цанев. Обучават се хора от 17-18 г. до 60 г. и нагоре, а сред курсистите има и много жени, казва инструкторът.
Интересът към гмуркането, разходките под вода, както и към вземането на сертификати за водолази става все по-голям, посочва Цанев. Той отбелязва, че най-често туристите предпочитат дълбочината между 10 и 30-я метър.
Морето ни е много красиво, има прекрасни места, рифове, подходящи за подводни снимки, атрактивни подводни обекти, но стига да има видимост, с усмивка разказва инструкторът и разкрива, че всъщност основният проблем е "характерът" на Черно море - ниска видимост, течения, а през лятото т. нар. термоклинове - разлики в температурата на водните пластове, при което скачаш на 22 градуса вода, а на 10-я метър вече е 5-6 градуса.
Но точно условията в нашето море го правят много добра школа за обучение на начинаещи водолази, допълва инструкторът. Според него, който се е учил у нас, в другите морета не среща трудности.
Разказва, че в родните центрове се обучават предимно нашенци. Основната причина е, че чужденците са в страната за кратък период от време, а дори да са за по-дълго, няма гаранции, че морето ще позволи ежедневно гмуркане. Поради същата причина много от центровете всъщност провеждат част от курсовете си в Гърция. Тук започваме обучението на хората, но ги "довършваме" в Гърция, защото там каквито и ветрове да духат, винаги има места с идеални условия за гмуркане и не се пропускат дни, разказва Цанев.
В България идват много чужденци, които обичат да се гмуркат до потънали кораби
В България идват много чужденци, които обичат да се гмуркат до потънали кораби, разказва специалистът. По думите му най-много са англичаните, руснаците и украинците. Румънците също имат интерес.
Според Цанев чужденците проявяват голям интерес и към потопения самолет на Тодор Живков. При добра видимост в морето старата летателна машина се радва на посещаемост. Всъщност самолетът стана прекрасен изкуствен риф, целият е обрасъл вече, казва Цанев. И допълва, че държавата трябва да стимулира такъв вид дейности, тъй като в момента у нас има само два умишлено създадени рифове - потопен кораб край Созопол и самолетът на бившия първи.
Във Варненския залив интерес за чужденците представляват няколко потънали баржи от Втората световна война, разкрива още инструкторът. Има един танкер, три подводници, които също привличат вниманието, допълва Цанев. На север от Варна, към Балчик, има страхотен кораб на 16-17 метра дълбочина, за който обаче няма никаква информация кога е потънал и какво е правил в български води, пояснява той.
Въпреки липсата на информация за този кораб обаче, когато се разчу, че има такъв, веднага се намериха подводни иманяри и го разграбиха, с огорчение разказва инструкторът. После допълва, че подводното иманярство е страхотен проблем, но трудно ще се справим с него, защото няма правила.
Всъщност браншът страда като цяло от липсата на правила, допълва Цанев. По думите му законодателството за този сектор е старо или изобщо липсва. За да отидеш до военен подводен обект, трябва писмено разрешение от военните, което много затруднява работата на инструкторите, разказва Цанев. По думите му Военноморските сили не пречат по никакъв начин на бранша, до момента центровете не са получавали отказ, но процедурата за отпускане на разрешението е бавна и минават няколко дни, през които морето вече може да е сменило настроението си и изобщо да не става за гмуркане. "Морска администрация" също не създава проблеми пред бранша, съдейства ни, но и там процедурата е тромава, казва Цанев.
Личната му позиция е, че гмуркането трябва да стане с уведомителен режим - т.е. институциите да получават писмено информация кога предстои спускане, кои са инструкторите, ръководител на екипа, колко са курсистите. В Гърция режимът е такъв - уведомителен, казва Цанев. Според него пример от южните съседи можем да вземем и в налагането на ясни изисквания към дейността на обучителните центрове. Тук в момента е анархия, никой не контролира работата им и затова е нужна наредба, която да регламентира дейността на сектора, споделя Цанев.
13:52 | 14.09.22 г.