Сериозно преструктуриране ще има във водещите партии след евроизборите. Около това мнение се обединиха в студиото на "България сутрин" политологът проф. Александър Маринов и политическият психолог Антоанета Христова. Двамата бяха категорични, че Бойко Борисов е с основа заслуга за победата на ГЕРБ във вота за Европейския парламент.
В ефира на Bulgaria ON AIR проф. Маринов обясни, че очаква във всички партии да има сътресения след евровота. Той подчерта, че в политическите сили у нас се забелязва оформяне на лагери, което кара избирателите да не гласуват и да губят доверие в партиите.
"Личното участие на Борисов оказа влияние. Кризата в ГЕРБ не бе плод на "черна" кампания, а на злоупотреба с власт. Премиерът обаче успя да овладее тази криза. Без съмнение БСП не успя да се справи на изборите. Там въпросът е умението да се прави политика, а те допуснаха сериозни грешки в кампанията. В повечето партии ще има сътресения след тези избори. В ГЕРБ има оформяне на лагери. Същото е и в БСП и при "Обединените патриоти". Всички партии трябва да си извадят сериозни поуки, тъй като има ниска избирателна активност, губят се гласове. Има голямо разделение между обществото и политическия елит", каза той.
Антоанета Христова пък допълни, че процесът по прочистване на партиите не трябва да бъде прекъсван. Тя също така изрази съмнението си Бойко Борисов да свика предсрочни парламентарни избори.
"Лидерите са много важни във всеки момент при управлението на политическите партии и овладяването на кризи. Такава имаше и по време на тази кампания. Бойко Борисов овладя кризата в ГЕРБ и минимизира репутационните удари. Темата с прочистването на партиите е започната и процесът трябва да продължи. Оставки едва ли ще има, но ще има преформатиране на щабове за следващите избори на есен. Бойко Борисов ясно подчерта, че няма да предизвика предсрочни избори. Тази кампания бе тежка за него и ще трябва време за вътрешно пренареждане", разкри тя пред Bulgaria ON AIR.
В ефира на bTV социoлози посочиха, че има рязък контраст в избирателната активност
При толкова ниска избирателна активност са напълно очаквани всякакви промени до последния момент, в зависимост от преброените протоколи, посочи Ружа Смилова, директор на Центъра за либерални стратегии. По думите ѝ особено рязък е контрастът с евроизборите в останалите страни членки на ЕС, където виждаме рекорден пик на гласуване, а тук имаме много слабо гласуване.
„За мен има големи губещи, що се отнася до предизборните кампании и проблематиката и това демотивира голяма част от гласоподавателите да гласуват”, каза още Смилова.
Демократична България са на ръба все още, още повече, че гласовете от чужбина вече са преборени. Бройката на гласувалите е много малка, дори в сравнение с 2014 г. Това е много ниска избирателна активност въпреки всички претенции, че българите в чужбина много искат да гласуват и могат да променят вота”, коментира и социологът Стефан Георгиев.
06:03 | 14.09.22 г.
