Ако работодателите продължават да бойкотират преговорите, минималните осигурителни доходи ще бъдат замраени и това на практика ще ги обезсмисли. Това каза Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" в коментар на потвърдения бойкот по преговори за минималните осигурителни доходи (МОД).
За втора поредна година работодателите отказват да участват в разговорите със синдикатите по определянето на размера на минималните осигурителни прагове по браншове. Разговорите се отлагат за следващата седмица.
Григорова обясни, че работодателите не искат да се увеличават минималните прагове, защото не желаят да се повишава минималната работна заплата. Тя не вижда логика в поведението на национално представените работодателски организации и посочи, че отделни фирми не споделят бойкота по преговори за МОД.
Председателят на Браншовата камара по машиностроене и представител на АИКБ Илия Келешев обаче бе категоричен, че работодателите няма да преговарят по размера на минималните осигурителни доходи, тъй като подобна практика няма в нито една европейска държава и според тях тя насърчава сивата икономика.
"Не сме съгласни с това минималната работна заплата да расте без основание. През последните 26-27 години от камарата по машиностроене се договаряхме със синдикатите по въпроси, започващи от колективни трудови договори и стигащи до основни параметри на трудовите и осигурителните отношения. Отказваме да разговаряме с тях, тъй като през 1993-1994 година имахме проблеми помежду си, които в момента отново се появиха на дневен ред", каза той пред Bulgaria ON AIR.
Ако диалогът не се състои, ще се наложи министърът на труда за поредна година да определи служебно повишението на праговете.
През миналата година работодателските организации отказаха участие в преговори за МОД за 2017 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата в България.
По повод намерения за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г. от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) посочват в съобщение до медиите, че считат за необходимо държавата да насърчава основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо административно налагане на нови нива на МОД.
Организациите искат и да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство, за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на контрола и противодействие на недекларирания труд.
От АОБР отново изброяват аргументите си против МОД:
МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС.
Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия.
Още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД.
ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.
Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК - прекомерният ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд и нарастването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места.
Вижте още във видеото!
18:44 | 13.09.22 г.
