Въпреки че на западните икономики им отне няколко години, за да възвърнат предкризисните си производствени нива, мнозина се съмняваха, че банките ще бъдат съпричастни със ситуацията и че ще преразгледат водения години наред модел на осъществяване на търговска дейност. Годините на бума в търговията на финансовите пазари, когато кредиторите правеха безпрецедентни печалби от облигации, валути и стоки, обаче може би приключиха окончателно. За добро или за лошо секторът започна да осъзнава това и реакцията не закъсня.
Приходите от инструменти с фиксирана доходност, валути и стоки – т.нар. FICC (Fixed Income, Currencies and Commodities), продължиха да спадат при повечето големи американски и европейски банки през първото тримесечие на 2014 г. Тенденцията неминуемо засили натиска финансовите корпорации да преосмислят своите бизнес модели.
Благодарение на по-строгата регулаторна среда и потенциалната повратна точка в 20-годишния цикъл на спад в глобалните лихвени проценти, достигнатите точно преди кризата от 2008 г. върхове изглежда малко вероятно да бъдат тествани отново.
Същевременно приходите от търговия с FICC, което критиците понякога описват като "банково казино" и отличават от традиционните инвестиционни услуги, все още заемат над 70 на сто от общите постъпления на банките според изследване на Freeman.
Постъпленията от подобна дейност на Goldman Sachs през миналата година са били 72 на сто от общите приходи на банката в сравнение с 82% през 2010 г. При Morgan Stanley процентът е бил 70 на сто при 82% през 2003 г.
Въведените след кризата нови регламенти както в глобален план, така и в частност в Съединените щати и Европа, ефективно ограничиха способността на банките да спекулират безконтролно с разнообразните деривативни инструменти, налични на пазара. Това логично сви ликвидността, като очакванията бяха празнината да бъде запълнена от други от традиционните доставчици на свежи пари, като например хедж фондовете. Те обаче също бяха притиснати от кризата.
Влияние върху сектора оказаха и множеството скандали, породени от международните разследвания за предполагаеми манипулирания на бенчмарковите валутни курсове и лихвения процент LIBOR. Те допълнително смрачиха облаците около търговията с FICC и принудиха банките да заделят милиарди долари за евентуалните разходи за съдебни спорове.
Последният пирон в ковчега дойде от Федералния резерв на САЩ, който предприе свиване на количествените улеснения и даде заявка за покачване на лихвените нива в обозромото бъдеще. Макар че на практика не промени нищо от текущото състояние на пазара, този ход на американската централна банка сигнализира, че времето на лесните пари е ограничено. Време е финансовият свят да се върне към равновесното си положение.
Повече по темата може да разберете от разговора между Вероника Денизова от Bulgaria On Air и Димитър Вучев от Investor.bg.
19:44 | 10.09.22 г.
