Задъхва ли се Русия на Путин?

Доста преди настъпването на настоящите политически сблъсъци в Източна Европа, Владимир Путин бе обявен за най-влиятелната личност в света за 2013 г. Въпреки заграбването на територии и другите геополитически успехи, които засилиха вътрешното доверие в руския лидер, реалната основа на властта – стабилната икономика, постепенно се разпада.

Икономическият растеж на Русия се понижи от средните за последното десетилетие 7 на сто до едва 1,3% през миналата година. Според последните очаквания на местната финансова институция Sberbank пък разширението през настоящата година ще бъде нулево.

Усещайки предстоящите неприятности, богатите руснаци изтеглиха парите си от страната с един от най-бързите темпове в последните две десетилетия. Чуждестранните инвестиции се свиха с общо 60 млрд. долара от 2012 г. насам, докато рублата изгуби 22% от покупателната си стойност спрямо американските пари в последните две години.

Проблемите за руската икономика в последните тримесечия до голяма степен оставаха в сянка на фона на високата цена на петрола. Русия все още е износител номер едно на "черното злато" в света и пазарната стойност от приблизително 110 долара за барел в последните три години продължава да подпомага местната икономика.

Въпреки това и с просто око е видимо, че руската икономика е в застой, което в дългосрочен план е предпоставка за множество проблеми.

След като пое властта през 2000 г., Путин започна да работи в посока слагането на край на политическата нестабилност и инфлацията, които завладяха Руската федерация при Борис Елцин. Той успя да стабилизира икономиката, овладя държавния бюджет и ограничи дълговете. Покачващите се цени на петрола и печатницата на Руската централна банка свършиха останалото.

Между 2000 г. и 2010 г. доходите на глава от населението нараснаха до 10 000 долара спрямо постиганите по-рано 1 500 долара. Неслучайно президентът започна десетилетието със 70% одобрение от местното население, което традиционно е свикнало да живее с напрежението, което предоставят управленията под формата на еднолични режими.

Високото самочувствие и самонадеяността на бившия агент на КГБ обаче му изиграха лоша шега. Неотдавна бившият американски президент Джордж У. Буш заяви в интервю, че Путин се е превърнал от загрижен за задълженията на Русия към човек, който днес инвестира петролните печалби в популистки проекти, които целят бетониране на властта му.

Въпреки нарастващата му репутация като геостратегически ръководител, Владимир Путин видимо изпуска юздите що се касае до икономическите стратегии. Във времената, когато страни като Мексико отварят петролната си индустрия за частни инвестиции, Русия все повече се затваря, ограничавайки до минимум комуникацията с чуждестранните партньори.

Държавната петролна компания Роснефт вече контролира 40% от производството на петрол. Ефективността на дружеството обаче е доста спорна на фона на глобалните тенденции за отдаване под наем на производствените мощности на по-мотивирани частни изпълнители в продължение на години.

За да запази своя федерален бюджет в баланс, Русия се нуждае от цена на петрола от поне 110 долара за барел. С оглед на необходимостта кризата в Източна Европа може и да е логичен ход, който цели повишаване на напрежението на международните стокови пазари. Евентуално отстъпление в цената на търгуваното на Стария континент "черно злато" вероятно би имало унищожителен ефект върху руската икономика.

Засега руснаците аплодират действията на своя лидер, който върна Кримския полуостров в пределите на федерация за първи път в последните 60 години. Това обаче може и да се промени, ако икономиката продължи да буксува. Геополитическите победи на "най-влиятелния човек" застрашават с все по-голяма сила основното, върху което се крепи света през XXI век – рационалната отворена към света пазарна икономика.

Повече за икономиката на Русия и връзката и със Стария континент вижте в разговора на Вероника Денизова от Bulgaria On Air c Димитър Вучев от Investor.bg!