Днес най-сетне президентът на Украйна Виктор Янукович се пречупи и съобщи, че ще бъдат произведени предсрочни президентски избори. Държавният глава увери, че ще бъде формирано правителство на националното единство и че ще бъде върната Конституцията от 2004 г. с преразпределяне на пълномощията в полза на парламента.
Да, но какво следва за Украйна оттук нататък? Политическата обстановка, социалното напрежение и състоянието на икономиката на страната не вещаят най-светлото бъдеще за украинския народ, който е разкъсан между Русия и Европейския съюз.
Заради стотиците жертви, ежедневните сблъсъци, нежеланието на политиците да понесат отговорността за промяна на курса на политиката на страната международните рейтингови агенции вече оценяват облигациите на Украйна като силно спекулативни. Агенция Standard & Poor's дори предупреди, че бившата съветска република може да обяви фалит. Затова и агенцията понижи оценката си за Украйна с една стъпка до ССС с негативна перспектива, което отразява виждането й, че страната трябва спешно да си осигури финансиране, за да избегне банкрута.
Путин обеща на Янукович 15 млрд. долара, с които страната да погаси задълженията си. Цялата сума все още не е достигнала до Киев, a Украйна ще трябва спешно да си осигури капитали за падежиращите дългове. Отношенията с Международния валутен фонд са обтегнати и поради тази причина на страната не й остава нищо друго освен да използва валутните си резерви.
Те от своя страна се свиха до 17,8 млрд. долара към 31 януари – най-ниско ниво от 2006 г. насам, въпреки че Русия плати първия транш от обещаната помощ. Централната банка обясни спада на валутните резерви с разплащанията по дълга, включително и по заема от МВФ.
Като резултат властите наложиха мерки за контрол на капиталите, за да укрепят местната валута – гривнята. Централната банка ограничи частните трансфери в чужбина до 5 700 долара месечно (около 50 хил. гривни), с изключение на трансфери, свързани с образование или медицинско лечение. Финансовата институция забрани и покупката на чуждестранна валута за инвестиции в чужбина или предсрочно погасяване на заеми.
Всички, които желаят да купят чужда валута, ще трябва да държат средствата си по специални сметки, преди да я получат. Анализатори обаче се опасяват, че в Украйна ще процъфти черният пазар на долари, както и че мерките ще предизвикат масово теглене на пари в брой.
Първоначално сумата от 15 млрд. долара Украйна искаше да получи от МВФ, но неговата подкрепа бе обвързана с различни условия, като например гъвкави валутни курсове, по-високи цени за природния газ за частните клиенти, както и консолидирането на публичните финанси. Сега за инвеститорите остава да се надяват, че евентуалната промяна на курса на политиката на страната ще бъде изцяло в тяхна полза.
Освен пред политическите предизвикателства, те ще бъдат изправени и пред икономическите. През втората половина на 2012 г. страната навлезе в рецесия и като резултат икономическият растеж през 2012 г. и през 2013 г. бе нулев.
Въпреки това МВФ и правителството бяха направили оптимистични прогнози за ръст на БВП на Украйна, съответно – с 2,8% и 3%, но имайки предвид настроенията, които се менят всяка изминала минута, прогнозите им едва ли ще отразят реалната ситуация.
Повече за икономиката, финансите, политиката и предизвикателствата пред Украйна можете да научите от коментара на Делян Петришки от Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg!
11:34 | 14.09.22 г.
