Какъв е приносът на българската наука в невротехнологиите за мозъка

Невротехнологиите позволяват развитието на нов тип продукти, които разчитат на обратна връзка от биометричните данни (biofeedback). Това съобщи доц. д-р Димитър Проданов от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Слушате някаква музика, виждате визуализация на вашата мозъчна дейност и по този начин може да контролирате собственото си психоемоционално състояние“, даде пример той.

Според учения невротехнологиите разкриват големи възможности за бъдещето, но има и големи предизвикателства, съпътстващи тяхното навлизане в ежедневието ни. „Има и етични проблеми с развитието на невротехнологиите – като злоупотреба със събраните данни, които дават възможност за профилиране и манипулации“, коментира  Проданов.

Той уточни, че България няма голям невротехнологичен сектор, но има разработки в областта на изкуствения интелект за изследване на мозъка с обработка на данни. „Това, което прави моят екип, е свързано с взаимодействието на импланти с мозъка – ние сме в по-фундаменталната част на процеса“, добави ученият.

Според него има възможности за финансиране от Европейския съюз за български учени, като при проекта NEMO-BMI за гръбначно мозъчни протези за парализирани хора. „Има и схеми за частни инвестиции, но те са за технологично по-зрели разработки“, поясни Проданов.

Той съобщи, че в сряда се проведе национална консултация по изработване на българската позиция към препоръките за етично развитие на невротехнологиите на ЮНЕСКО. Процесът за изработване на етичната рамка включва бизнеса, неправителствени организации, държавни органи, научни организации.

„Предстои формирането на позицията на България, която да участва в приемането на документа на UNESCO през 2025 г., разказа Проданов, който освен в работата си в екип на ИИКТ споделя позиция в Центъра по наноелектроника Imec в Льовен (Белгия), водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света.

Той отбеляза, че невротехнологиите са доста широко понятие. „ЕЕG (електроенцефалография) в клиниките също е невротехнология, а Apple разработва слушалки AirPods, които също могат да свалят EEG, да се вържат с iPhone и да следят физическото ви състояние", обясни ученият. Той посочи, че събираните данни се разделят в две основни направления – неврални и биометрични, които могат да имат огромен ефект върху пазари на устройства като wearables (носими устройства), така и за подобрения на състоянието на даден човек.

Проданов отбеляза, че има опасения, че подобни подобрения могат да предизвикат дискриминация, тъй като ще са по-достъпни за по-богата част от човечеството.

„Тази дискриминация може да се избегне след като принципите, заложени в етичната рамка, послужат за основа на законодателни инициативи. Идеята е да се регламентира какво може и какво не бива да се прави, при какви условия може да се извършват определени по-етично заредени или противоречиви дейности“, съветва той.

Ученият се надява правилата да са достатъчно гъвкави, за да са актуални в следващите десетилетия, така че и изследователската дейност да ги използва като отправна точка.

Той прогнозира, че невротехнологиите ще имат и много приложения в здравеопазването като диагностика на епилепсия, лечения на Паркинсон, рехабилитация след инсулт. „Има и експериментални разработки на протези за връщане на зрението чрез стимулация на главния мозък“, разказа още Проданов.

Как се подпомагат невротехнологиите в Европа и България? Защо развитието на невротехнологиите представляват интерес за UNESCO? Какво е влиянието на науката в обществото може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.