„Растежът от около 2% на българската икономика е далеч под нейния потенциал, който е 3,5-4% растеж годишно. Ако имаме политическа стабилност и правителство с ясна визия за развитието на държавата, което да предприеме действия за достъп до еврофондовете, ограничаване на корупцията и привличане на чуждестранни инвестиции, България ще може да разгърне напълно възможностите си за растеж“, смята икономистът.
Той коментира и заявеното от министъра на финансите Людмила Петкова, че проектобюджетът за следващата година ще е с до 3% дефицит. Според него това е бюджет за влизане в еврозоната в условията на политическа криза и ръст на икономиката, но е далеч от оптималния за страната.
Юлиян Войнов смята, че заложените в бюджета мерки имат смисъл. „Те са насочени към решаване на числовите проблеми“, посочи икономистът, но се опасява, че те няма да са достатъчни за решаване на бюджетните проблеми в дългосрочен план.
По думите му един от основните проблеми би бил свързан с бюджетните дефицити, особено след обещанията на Тръмп да наложи 10% мита на всички произведени в Европа стоки. И прогнозира, че ако тези мерки се приложат на практика, това ще означава забавяне на световната и на европейската икономика.
„Забавянето на Китай и САЩ ще се отрази на Европа. Оттук нататък прогнозираните ръстове от 2% въобще не са гарантирани и най-вероятно ще видим още следващата година забавяне или непостигнане на тези прогнози. Това означава, че ще трябва да помислим как да ограничим бъдещите бюджетни дефицити“, съветва икономистът.
Според него проблемът с бюджетния дефицит на България може да се превърне в „хроничен“ и при евентуално влошаване на икономическите перспективи с тези дефицити страната ни може да има проблеми при влизането в еврозоната.
„От друга страна, вътрешното потребление, което е една от „противоотровите“ при стагнираща или забавяща се икономика, създава предпоставки за инфлация. БНБ предупреди, че сегашните политики са проинфлационни и че през следващата година инфлацията може отново да тръгне нагоре, което отново да ни възпре да влезем в еврозоната“, отбеляза Войнов.
Той обаче контрира това твърдение, като каза, че вътрешното потребление не е задължително да бъде свързано с наливането на държавни пари. „То може да бъде увеличено чрез облекчаване на бизнес регулациите и увеличаване на производителността на труда“, смята икономистът. И обясни, че въпреки сериозното повишаване на доходите от 2022 г. насам не само, че те не са довели до увеличение на инфлацията, а напротив – „от септември-октомври 2022 г. инфлацията непрекъснато намалява“, като дори в един момент България е била една от страните, в които доходите са изпреварили инфлацията.
Войнов поясни, че тогава високите цени не са били по отношение на повишаващите се доходи, а на високите цени на енергията. И отбеляза, че в момента „основният проблем на ЕС не е инфлацията, а дефлацията“. „Ако приемем, че ще има забавяне на цялостното икономическо развитие вследствие избора на Тръмп и мерките, за които говорихме, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2%", анализира бюджетните предизвикателства икономистът.
Трябва ли българският бизнес да се преориентира и да потърси други партньори при задълбочаващата се криза в Германия? Ще продължи ли да води най-голямата икономика на Европа политика на остеритет? Ще успеят ли стимулите за потребление в Китай да се противопоставят на митата на Тръмп? Как ще се промени добивът на петрол?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
15:49 | 13.11.24 г.
