Технологично изборите са добре осигурени, но има опасност програми да променят вота на избирателя по предварителна задача, а не хора, и тогава ще наблюдаваме интересен резултат. За това предупреди в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria доц. Златогор Минчев, ръководител на секция "Информационни технологии в сигурността" в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
„Все още водим дебат за или против машинното гласуване, когато отдавна има електронно банкиране, което означава, че има и вариант за сигурно електронно гласуване. Това обаче би работило в ущърб на партиите, които в момента са на политическата сцена, защото тогава в гласуването масово ще се включат младите хора и ще променят коренно картината“, коментира той.
Доц. Минчев се надява, че хората ще вярват по-малко на дезинформационни кампании в социалните мрежи, както и че ще има по-малко киберзаплахи, свързани с автономния изкуствен интелект.
„Вървим към дигитална диктатура в недалечното бъдеще, което ще трябва да бъде посрещнато по адекватен начин. Бъдещето, свързано с изкуствения интелект и IoT (интернет на нещата), ще бъде доста предизвикателно от гледна точка на киберзаплахите“, посочи експертът. Той смята, че в България не са добре защитени финансите, енергетиката и инфраструктурата.
Според него новото дигитално общество не е толкова неуязвимо и трябва да се инвестира в различни киберрешения за защита, в това число и такива с изкуствен интелект. „Всички информационни канали и смарт решения могат да се превърнат в "портали", където може да се инсталират системи за шпионаж, обясни експертът и даде за пример Грузия.
Доц. Минчев обясни, че обикновено заплахите са свързани с критичната инфраструктура, в това число енергетиката, водоснабдяване. „Едва ли в Грузия тези системи са толкова високотехнологично развити. Да "хакнеш" цяла една държава далеч не е невъзможно, ако това е направено от Русия, при положение, че Грузия е бивша съветска република и руснаците много добре знаят как функционира държавата. От друга страна, само с технологии това е невъзможно да се направи. Нужно е и съдействието на хора“, е мнението на IT експерта.
IT експертът препоръча „да се замислим и за cloud услугите, които са „достатъчно добре защитени“, но предупреди, че „зависи кой ги хоства“. Трябва да внимаваме сайтът ни да се стопанисва от наши политически съюзници, а не конкуренти, защото тогава цената може и да е добра, но не е ясно какво ще се случва с информацията".
Доц. Минчев е категоричен, че български институции не са защитени електронно и причината е, че специалистите се стараят, но освен че няма пари, липсва и програма. „За да поддържаме една защитна система, трябва да има инвестиционно планиране, в това число и за частния бизнес. Трябва да се търсят програми, с които той да бъде подпомогнат, за да извърши тези промени. Трябва да има програма за устойчивост на решенията за сигурност и тя да се обновява на две години (например), както и да се обучава персоналът“, подчерта доц. Минчев.
Как руските шпиони успяха да „хакнат“ Грузия? Какви системи използва България? Хардуерните решения, които се използват у нас, имат ли "задни вратички", които могат да се използват за шпионаж? Как може през електрическата крушка в апартамента ти да се "отвори врата" за подслушване? Човешкият фактор по-интелигентен ли е от генеративния изкуствен интелект?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
13:51 | 24.10.24 г.
