Главният изпълнителен директор на Telegram Павел Дуров е задържан на базата на френското законодателство. Обвинението срещу него не може да бъде, че Telegram по принцип не модерира съдържание, a трябва да е свързано с конкретен казус, за който е имало умишлено действие. Това коментира адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и интернет", в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.
Европейските регулации като акта за цифровите услуги не са основание за арест, коментира тя.
Френските власти задържаха Павел Дуров на летище близо до Париж в събота за предполагаеми престъпления, свързани с приложението за съобщения. Мярката му за неотклонение беше удължена до сряда, като се казва, че Дуров не сътрудничи на разследването.
По думите на Кръстева е възможно да има някаква форма на активно съучастие, защото ако групи в Telegram се използват за престъпна дейност със знанието на ръководството и то не спира или не предава данни за това на правоохранителните органи, може да се търси наказателна отговорност.
„Не ми е известно да има конкретни доказателства за такива групи", каза Кръстева, като подобен казус би бил свързан с конкретна държава и конкретни лица. „Kомуникацията в Telegram e криптирана и има възможност за създаване на затворени групи, което притеснява разследващите органи“, добави тя.
Според адвоката ако става дума за класическа телеком услуга, при налични други данни за престъпление, органите биха могли да изискат да получат достъп и да прихващат тези съобщения.
Събеседникът обърна внимание, че Telegram не в включена в списъка на ЕК за много големи онлайн платформи въпреки големия брой потребители, който вероятно има. Макар Telegram да се счита, че има между 400 млн. и 950 млн. активни потребители, еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство Вера Йоурова спомена цифрата от 42 млн. потребители през лятото, когато обясняваше защо ЕК не може да се задейства по казус за платформата.
„Това е интересен въпрос. Защо при тези обеми като потребители, за които се говори, не е част от този сегмент. Дали е заради това, че частта, която е по-скоро като платформа, е по-малка като потребители, или е по-някаква друга причина", посочи Кръстева.
ЕК разчита първоначално на данни за потребителите, подадени от самите платформи. "Би могло от там да има някаква индикация за проблем, тоест за некоректно представяне на данните, но няма как да знаем на този етап", коментира специалистът.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.