Европейската комисия си постави нереалистични цели за Зелената сделка по време на предишния си мандат и фокусът през следващите пет години ще бъде преструктурирането на зеления преход на ЕС чрез нова индустриална сделка. Това коментира Цветелина Пенкова, зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Гражданите и бизнесът дадоха сигнал, че предишни свръхамбициозни цели като отказването от двигателите с вътрешно горене не са работещи за тях и икономиката и новата сделка за чисти индустрии ще вземе това под внимание, като заложи на нови високотехнологични производства, чисти енергийни източници и достъпни цени на енергията. Част от неизползваните средства за зелени проекти от Механизма за възстановяване и устойчивост ще отидат за нови чисти индустриални проекти.
"Това означава развитие на нови производства, на работеща индустрия в ЕС, която да е базирана на високи технологии и използването на чисти енергийни източници - тези, които са дефинирани като зелени, устойчиви - на достъпни цени", посочи Пенкова.
Няма да има конкретни индустрии, които да бъдат подкрепяни, като ще се разглеждат конкурентните предимства на всяка една индустрия и различните държави членки с техните суровини, за да могат те да бъдат допълнително развити.
"България има доста сериозна роля в тази посока - на шесто място сме по износ на цветни метали (мед, олово и цинк) в ЕС. Това дава стратегическо предимство на страната, тъй като са основни суровини, които се използват в много индустрии и за производството на енергийни източници. Трябва да се разгледат какви са суровините, наличните експерти и енергийния микс, за да може да се прецени кои индустрии в кой регион да се стимулират", отбеляза събеседникът.
Всичко това зависи от отговорна национална позиция, предупреди Пенкова, като България не може да чака някой да дойде, за да направи този стратегически анализ.
Има предвидено европейско финансиране, като се работи неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост да се влеят в този инструмент. От там могат да дойдат около 350 млрд. евро, тъй като не се очаква употребените средства по националните планове да надхвърлят 50% до края на програмата през 2026 г. Допълнителни суми ще дойдат след преработване на седемгодишната финансова рамка на ЕС.
Новата индустриална сделка ще зависи и от структурата на новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен. Въпреки възхода на крайнодесните на европейските избори, новият Европейски парламент остава балансиран, каза Пенкова. Комисарите обаче се назначават от правителствата, така че има опасения за дисбалансарина надясно ЕК и забавяне на взимането на важни решения.
Вече има ясна класификация кои са зелените енергийни източници и сега трябва да се изгради новата европейска индустрия около тях. Пред енергетиката стои и предизвикателството за изграждане на енергиен съюз и свързана преносна мрежа в цяла Европа. Това допълнително ще стимулира общия енергиен пазар и нови производства, където България може да има роля със своите суровини и експертиза.
"Друго предимство на България по отношение на тази свързаност е географското положение. Нашият енергиен микс е изключително балансиран - една трета ядрена енергетика, една трета ВЕИ и една трета конвенционални мощности, изполващи местни залежи на въглища - но ние винаги сме били едни от хъбовете на Балканите за износ на електроенергия. Може да сме центъра на започване на тази свързана енергопреносна мрежа - има много предимства и възможности за България в това, което предстои, но никой няма да ни ги даде, ако не ги поискаме“, коментира Пенкова.
Със своята експертиза България има причини да има самочувствие в сферата на енергетиката и може да поиска този пост в новата Европейска комисия, каза Пенкова.
Какви са проблемите в енергопреносната мрежа на ЕС, как работи Европейският енергиен форум, как българската индустрия може да се подготви за новата индустриална сделка може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
12:11 | 26.07.24 г.
