fallback

Какви са ефективните мерки за обръщане на негативните демографски тенденции у нас

България се нуждае от нагласа за отглеждане на поне три деца, коментира доц. Ралица Симеонова-Ганева от Съвета за икономически анализи

17:50 | 26.06.24 г. 5

Няма консенсус за това какви са ефективните мерки, които могат да се предприемат за обръщане на негативните демографски тенденции, въпреки че се търсят решения. Това съобщи доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за икономически анализи, доктор по икономика и преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria. Повод за гостуването ѝ бе втората годишна конференция на Съвета за икономически анализи.

„Трябват ви 50-60 години или поне 20, за да усетим ефектите от системни, регулярни, целенасочени и достатъчно финансирани политики за преодоляване на демографската криза. За да усетим ефекта, за да променим възрастовата структура на населението, това трябва да е целенасочен модел на възпитание на младите хора, които да изграждат нагласи и ценности именно за отглеждането на поне три деца“, посочи ученият.

Доц. Ганева настоява мерките, които трябва да се прилагат, да не са само еднократни помощи, които са нужни, но в никакъв случай не са най-ефективни.

Като участник в панела “Бъдещето на българската икономика” тя сподели, че при подбора на теми са се фокусирали върху три насоки, които гледат на бъдещето на страната ни в перспектива – демографската криза, декапитализацията на икономиката ни и приемането на България в еврозоната. 

“Считаме, че демографската криза е приоритет номер едно за всички бъдещи правителства, за следващите десетилетия, а не само за едно правителство. Втората тема е за инвестициите, но с оглед на инвестирането в производствен капитал, защото след финансовата криза 2009-2010 година българската икономика се декапитализира. Няма как да постигнем дългосрочен икономически растеж без инвестиции. Тази тема е и фокус на Годишния доклад на Съвета за икономически анализи”, обясни Ралица Симеонова-Ганева

По думите ѝ третата тема, която е част от злободневието, е присъединяването към еврозоната, защото приемането на еврото е свързано с бъдещото развитие на страната ни.

„Ние ще влезем в еврозоната и това е много дискусионна тема. Има много поляризирани мнения и ние решихме, че все пак няма как да избягаме напълно от това, което е в дневния ред на икономистите”, обясни ученият. И посочи, че демографските промени засягат всички важни икономически показатели – предлагане на труд, икономически растеж, спестявания, инвестиции, жизнен стандарт, заплати, пенсионна система, фискална политика.

Според доц. Ганева инвеститорите, когато вземат решение да вложат парите си, се съобразяват с демографската картина в даден регион и поради тази причина много трудно се привличат дългосрочни инвеститори в най-бедните ни региони.

Тя подчерта, че демографските промени не са в резултат на няколко години неблагоприятна политика. „Те винаги следват процеси, които продължават поне 50-60 години. Това е изключително важно за препоръките към бъдещите политици, които ще правят (надявам се) демографска политика“, посочи тя.

Доц. Ганева смята, че това, което ни прави различни в Европа по отношение на демографската криза е, че при нас ситуацията е най-неблагоприятна – смъртността е най-висока. „По много ключови показатели ние се представяме изключително зле, а най-тъжното е, че те се влошават от 60-те години до днес постоянно“, добави ученият.

Като добър пример от историческия опит Ралица Симеонова-Ганева даде политиката в Израел, където от десетилетия, за да устоят на натиска от съседите, които не са приятелски настроени, страната е включила демографията в приоритетите. „Там имането на поне три деца е наложено като социална, водеща ценност. Тоест, има много силен обществен натиск. Поколения наред млади хора са възпитавани в ценността, че ако нямат три деца не са изпълнили дълга си“, отбеляза тя.

Защо се наблюдава декапитализация на българската икономика и как да ѝ се противодейства?  Изборът за инвестиции в луксозни активи става ли за сметка на лишаването от луксозно потребление и обратно? Възможни ли са публичните инвестиции без използването на европейски фондове? Защо се забравя, че без качествено образование, здравеопазване, инфраструктура, култура и спорт няма как да се насърчи раждаемостта, както и да се привличат инвеститори?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:50 | 26.06.24 г.
fallback
Още от Bloomberg TV виж още