fallback

Драгомир Вълчев: Българските сортове ечемик и овес са на световно ниво

Как се създават сортове, защитени от климатичните промени, коментира директорът на Института по земеделие в Карнобат

16:19 | 05.06.24 г.

Сухоустойчивостта се превръща в проблем за сортовете на житните култури, но в България създадохме по-отрано сорт „Орфей“, след това – „Одисей“, и пролетния „Венера“. Разработките на препаратите на Института по земеделие повишават имунитета на растенията и те сами се предпазват от болести и вредители. За тези постижения в научните разработки за селското стопанство, съобщи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria проф. д-р Драгомир Вълчев, директор на института в Карнобат.

Според него българските сортове ечемик и овес са на световно ниво и тяхното разпространение може да се увеличава и разпространява в България. Той обаче заяви, че едното направление с пивоварния ечемик е загубено, след като пивоварните, които са с чуждестранни собственици, налагат техни сортове и дори работят с готов малц. „Другото голямо направление с потребление на ечемик за фураж е животновъдството, но то се срина в България и можем да разчитаме само на износ“, коментира Вълчев.

Той обяви, че на Открития ден за иновации, който се инициира от института, ще бъдат представени постиженията на българските селекционери. „Български сортови семена успешно намират пазар в съседните ни Турция и Македония, като през тази година са регистрирани два нови сорта ечемик. Турският пазар представлява огромна възможност за продажби – в България се сее около 1,5 млн. декара ечемик, а в съседна Турция – 30 млн. декара. През последните години в Института по земеделие в Карнобат са създадени над 30 сорта, които са много добре посрещнати в производството в България, а също и в чужбина“, обясни Вълчев.

"Институтът ще представи новите си сортовете, на които правим семепроизводство и два нови сорта, които бяха признати през тази година – сорт "Матея", зимен двуреден ечемик, който се отличава с много висок добив и много висока сухоустойчивост и студоустойчивост, и "Звездана" – пролетен, многореден ечемик, който има добив равен на зимните сортове“, обясни проф. Вълчев. И добави, че сред фирмите водещо място заемат тези за растителна защита, биостимулатори и селскостопански машини.

„За да се създадат нови сортове зърнени култури, е нужна дългогодишна работа, която продължава 15-20 години и е свързана с много труд, любов и прецизност, каквито има в нашите научни работници“, подчерта ученият и отчете, че през последните години са създадени над 30 сорта, които са много добре посрещнати в производството в България и чужбина.

Директорът на Института по земеделие посочи, че българските сортове са универсални и биха могли да се отглеждат в цяла Европа, но обърна внимание на водената политика в Европа от различните страни, които се стремят да запазят собствените си сортове.

Как климатичните промени влияят на земеделието? Само ниските изкупни цени ли са отражението от войната в Украйна? Как се привличат ученици и студенти с интереси към селскостопанската наука? Какви нови инициативи има Институтът по земеделие в навечерието на стогодишнината си?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:19 | 05.06.24 г.
fallback
Още от Bloomberg TV виж още