Изводът от него е , че в България няма доминантен модел на развитие, който може да бъде следван и да работи навсякъде. „Всяка от регионалните икономики има свой собствен подход към успеха на пазара на труда и високото заплащане“, посочи експертът.
Според Николов може да отличим няколко различни подхода – единият е този на енергийните общини, които се очаква да излязат още по-напред в класацията заради високите цени на тока. Другият е на малките индустриални общини като Девня, Божурище и Панагюрище, където има един голям работодател – най-често чужда инвестиция с висока добавена стойност, който доминира местния пазар на труда.
„Мини общините са интересен модел, тъй като са доста отдалечени и традиционно имат слабо развит пазар на труда, но появата на силна мини инвестиция много бързо го раздвижва. София е силна икономика на услугите, която въпреки своя много по-голям пазар на труда и по-разнообразния модел, успява да остане целенасочена и ежегодно е в топ 5“, обясни предимствата при увеличаване на заетостта икономистът от ИПИ.
За пример той даде и Старозагорския регион, който на този етап е много силно свързан с енергетиката и с добива на въглища, но се намира „много отвъд посоката на развитие“ на ЕС. „Докато разберем какъв ще бъде избраният подход за преход към нисковъглеродни инвестиции, това ще доведе до известно задържане на динамиката на доходите“, смята Николов.
Ограничени ли са общините при вземането на мерки, с които да подобрят бизнес средата? Къде отиват инвеститорите? Защо на юг малките общини са по-добре свързани, докато на север икономическите центрове са по-самостоятелни и изолирани? Ще има ли по-добра инфраструктурна свързаност у нас? Защо някои общини разчитат само на европейските фондове? Ще остане ли община Кнежа с ръста на доходите временно постижение за 2022 - 2023 г.?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
19:30 | 09.02.24 г.
