„Изминалата година беше успешна за балнеологията и СПА туризма в България, особено за тези, които заложиха на устойчивостта. Туристите оцениха дестинации, които са инвестирали в инфраструктура, в обучението и задържането на лекари и терапевти, и които предлагат местни продукти и храни“, коментира Кацарова и посочи, че основният турист е българинът и секторът все още не успява да се рекламира ефективно в чужбина.
Тя напомни, че като целогодишна дейност развитието на здравния туризъм предлага възможности за привличане на посетители от много по-широка база извън страната. Затова препоръча целеви кампании и средства, като се използва и ноу-хау от други държави за презентациите, за да научат чуждите туристи за условията, които предлага балнеологията у нас.
„Германците могат от години да ползват здравните си осигуровки, за да посещават СПА центрове в България, но липсва кампания, която да им разясни и покаже тази възможност", даде пример Кацарова. „В момента текат две програми през Министерство на туризма, които ще дадат възможност на Черноморските общини да представят туристическите си продукти на ключови пазари и ще е добре тази инициатива да включи и други общини“, посочи тя.
Председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм прогнозира, че бъдещето на Европа е в здравния туризъм. „Не може да конкурираме Азия с обслужването, просто нямаме този манталитет, но имаме природа и климат – България може да развива успешно климатолечение“, конкретизира Кацарова.
Тя смята, че страната ни все още не прави почти нищо, за да развива медицинския си туризъм, след като може да е конкурентна в Европа в области, които не се покриват от здравните каси в отделните държави.
Според нея на отделни места инфраструктурата и условията отговарят на европейските, в повечето случаи има нужда от средства за саниране на съществуващата инфраструктура - сгради, чешми и водопроводи.
„Планирането е забавено на фона на бързото развитие и бума в инвестициите", добави здравният експерт. Като друг недостатък Кацарова изтъкна липсата на план за развитие и опазване на минералните води, и за пример даде столицата, която със своите болници и минерални води, няма план за здравен туризъм.
Ще се включи ли страната ни със СПА центровете си в програмите на Европейската комисия за възстановяване на хора, страдащи от дълъг Covid? Как се движат цените в българските СПА курорти спрямо европейските? Къде се позиционила България на световната карта на СПА туризма? Променя ли се бизнес средата в България? Какви са възможностите за развитие на балнеоложките курорти през 2024 г. може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.