„Следващите три години не виждам как Европа би излязла кризата, в която се намира. Имаме прекалено много локални икономически центрове. От една страна, в Германия застина в индустриалното производство и то ще се нуждае от година-година и половина, за да се възстанови (ако се възстанови в този икономически цикъл). От друга страна, Италия и [премиерът Джорджа] Мелони успяха наистина да завъртят икономиката. Управлението и програмата, която предложи, може би наистина в началото на някои хора им се струваше много радикална, но тя започва да сработва", посочи каква е ситуацията и тенденциите, които движат европейската икономика експертът.
Райков се надява „да не видим антиевропейска вълна в Италия и Испания, където има много фракции, които разработват тази идея - и покрай Brexit, и покрай Covid".
На въпроса как се вписва България и процесите, които наблюдаваме в света, анализаторът смята, че "изпускаме един много добър момент да използваме именно тези трендове", които се развиват в момента на световната икономическа и политическа сцена, "като търсенето на храни в Африка, въпреки че сме само на няколко дни с кораби път от тях".
"Частните компании правят всичко възможно, завладяват нови пазари. Но вместо да виждаме помощ от страна на държавата, виждаме обратното – държавата се намесва, за да попречи - да няма внос от Украйна, налагат се редица регулации, не се инвестира в инфраструктурата, от която този бизнес се нуждае – пристанища, жп терминали, жп връзки, съоръжения за съхранение, заводи за преработка. Не се създава условия тези хора да инвестират с дългосрочна перспектива. Изпускаме един такъв глобален тренд", коментира Райков.
По думите му, другият такъв тренд, който изпускаме, е изнасянето на все повече производства. „България успя да хване първата вълна - с аутсорсинг услугите и вече се придвижихме стъпка нагоре в тази верига, като се правят по-големи компоненти, с по-висока добавена стойност, но след Covid редица производства ще направят нова такава голяма вълна и ние трябва да сме готови да я поемем и законодателно, и с отворен и либерализиран пазар на труда - нещо, което не виждаме“, предупреди финансовият анализатор и напомни за проблемите, които имат инвеститорите с намирането на работници.
Преслав Райков подчерта, че вносът на работна сила се очертава като ключов. Той е категоричен, че трябва да има система за контрол, но и улеснена процедура за чужденците да работят свободно, особено в индустрия, която е световна. „У нас трябва много лесно да може да се случва това, защото нашата икономика е лимитирана“, обясни той, но заяви, че определени производства и сектори започват да ни прескачат, защото знаят, че те ще срещнат трудности в събирането на работна сила за производството си.
Финансистът напомни, че инвеститорите се насочват към Румъния, Гърция, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, затова настоява страната ни да се възползва от този тренд. „Вече изпуснахме три години след Covid, в които все още се лутаме и се чудим как да вземем едни пари по Плана за възстановяване и устойчивост, без да имаме ясна идея“, даде пример Райков.
Той съветва да се постави "фокус върху регионите". „Да ги децентрализираме, да им дадем свобода, да се състезават помежду си. Нужно е малко да децентрализираме общините. Това ще даде мотив на тези общини да се състезават и да развиват по-добре локалните си общества. Сега, при централното планиране през бюджета, се оставят едни региони депопулизирани, без хора. Други пък са пренаселени“, е мнението на експерта.
Ще успее ли Аржентина да влезе в един малко по-благоприятен клуб на търговия? Ще успее ли латиноамериканската страна да балансира икономиката си? В доларизацията ли е спасението ѝ? Какво се наблюдава към момента на суровинните пазари и какво да очакваме? Какви са последиците след сътресенията в компаниите за изкуствен интелект, свързани със сагата около Сам Алтман?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
22:13 | 23.11.23 г.
